Уважавам мъжете. Те правят живота по-интересен, подават ръка, отварят ни вратата, купуват ни шоколад и рокли.
Посрещат ни на летищата. Ще отидат на война, ако има война. Те са смели.
Уважавам мъжете.
Казват: „Няма проблем“ и наистина няма проблем…
Идват да ни взимат, прибират ни когато сме на гости, връщат ни у дома и ни завиват с одеяло; обичат да ни гледат без грим, вземат ни в ръцете си, ако има локва, гледат на нас като на малки момиченца и знаят, че имаме нужда от прегръдка.
Стават бащи, дават фамилията си на децата ни. Те ни защитават. Миришат на скъп парфюм.
Уважавам мъжете.
Думите им най-често съвпадат с действия. Те ни познават най-добре от всички.
Винаги се интересуват къде сме. Настояват да ни платят кафето, въпреки че сами не знаят защо. Търят капризите ни и казват на приятелите си: ′′Има лош характер, но е толкова красива!“…
Прощават ни всичко, макар че ние, забележете, изобщо не им прощаваме… Те са силни.
Уважавам мъжете.
Но само мъжете, а не мъжки лица.