На 8 февруари 1840 година с кораб пристигнал от Лондон в Нова Зеландия дърводелецът Самюъл Парнел. Той бързо си намерил работа покрай строителството на магазин, но въз основа на собствен анализ върху местния пазар на труда, поставил едно условие: осемчасов работен ден.
Заявил: „В денонощието има 24 часа, от тях 8 за работа, 8 за почивка и 8 часа за сън. И не, не съм откачил, просто в сравнение с Лондон у вас имате остър недостиг на професионалисти“.
Свободните часове между работата и съня Сам прекарал в пристанището, където разснявал своята идея на пристигащите имигранти. Тя се харесала на всики, включително на освободените каторжници и на едно от събранията през октомври 1840 година било решено да се гонят от пристанището всички, които се съгласят да работят повече.
Привлекателността на идеята и страха от наказания видимо спомогнали за това новата схема на живот на трудещите се „888“ бързо да се разпространи из Нова Зеландия и да се прехвърли и в Австралия. Не и без стачки и демонстрации, разбира се. А тъй като начело на движенията за 8-часов работен ден стоели строителите, то и до днес на някои стари сгради в Нова Зеландия и Австралия могат да се видят трите горди осмици.
Изобщо, тези две колонии на Британската империя, построени с каторжен труд в буквален и преносен смисъл, винаги са били на върха на социалните реформи в света. Минималната работна заплата (1824), всеобщото избирателно право (1893), пенсията за старост (1898) също са тръгнали от там.