Дори и неособено суеверните хора, когато говорят за нещо хубаво, имат навика да „чукнат“ на дърво, за да не избяга късметът. Откъде идва тази традиция?
Дълго време преди появата на християнството и исляма езичниците от Англия до Индия се покланяли на дървета, на които били приписвани митични свойства. Някои използвали дърветата като оракули, а други ги включвали в своите религиозни церемонии.
Изследователите Стивън Бехтел и Дебора Ааронсън са убедени, че съществувашата традиция да се чука на дърво е свързана с езическата вяра, че в него живее дух.
Първата версия е, че европейците удряли по дървото, като така прогонвали духа, за да не чуе той съкровените им разговори и да не им напакости от завист.
Според друга версия, молещите се докосват до дървото, за да се допитат за нещо до обитаващия го дух или да благодарят на духа, че им е изпълнил някои искания. През вековете този езически обичай е бил забравен, но асоциацията между чукането на дърво и късметът се запазила.
„Във всеки случай, това е прост начин човек да се опита да защити себе си от завист и гняв“ – пише Бетхел в своята книга „Книгата на късмета“.