Истории, които ще те накарат да се замислиш 2

 

След първата част затрогващи случки сега ще прочетем още няколко, образуващи буца в гърлото, истории:

1. Днес спечелих дело, което продължи много дълго. Преди 14 месеца научих, че моят съсед редовно бие кучето си. Откраднах го и бях арестуван. Похарчих много пари, пръснах много нерви по съдебни спорове , но днес, докато заспивах и усетих в краката си топлината на моя верен рунтав приятел, осъзнах, че не всичко е било напразно.

2. Днес, два дни след погребението на съпруга ми, дойде букет цветя, които той бил поръчал миналата седмица. В букета имаше бележка: „Дори ако ракът победи, искам да знаеш – ти си момичето на мечтите ми.“

3. Днес обърках номера и по невнимание изпратих съобщение до баща ми „Обичам те.“, вместо до съпруга ми . Няколко минути по-късно дойде отговор: “ И аз те обичам. Татко.“ Беше много трогателно. Толкова рядко си казваме един другиго такива думи.

4. Днес дъщеря ми се прибра от училище и ме помоли да намерим сайт, където може да се научи езика на знаците. Когато я попитах защо е необходимо това, тя каза, че в училището им има ново глухонямо момиче, което знае само жестомимичния език и няма с кого да си говори.

5. Днес, когато за последен път излязох от нашия общ апартамент, трябваше да превключа 64 песни на моя Ipad преди да намеря песен, която да не ми напомня за нея.

6. В нашето училище, като във всяко друго, има най-популярно момиче. Тя е изключително красива и интелигентна и всички момчета са готови на всичко, само и само да им обърне внимание, но тя прекарва времето си само с един човек – с по-малкото си братче, което е аутист.

7. В дома ми имаше пожар, за който още дълго време ще напомнят белезите по лицето ми. Вече минаха два месеца, откакто се върнах на училище след хоспитализацията, и през това време всеки ден някой оставя червена роза на шкафчето ми. Пробвах дори да дойда по-рано на училище, за да разбера кой го прави, но не видях никого. Розата обаче винаги е там.

8. Днес приехме в болницата малко момиченце, пострадало при катастрофа. Тя се нуждаеше спешно от рядка група кръв. Дойде в болницата с родителите си и братчето си близнак, което имаше същата кръвна група като нейната. Обясних му, че сестра му се нуждае от кръв и е въпрос на живот и смърт.

Той се замисли за момент за нещо, след това се сбогува с родителите си, и дойде с мен в отеделението. Когато бяхме готови с него и му казах, че може да си отдъхне, момченцето изведнъж ме попита: „Ама как? Нима още не съм умрял?“ В онзи момент, когато се беше съгласило да даде своята кръв, той бил убеден, че това ще го убие. В името на сестричката си е бил готов да даде живота си.

9. Днес, докато аз и приятелят ми седяхме в едно кафене, забелязaх, че всеки път, когато някой минава, той се навежда към мен и ме целува по бузата. Попитах го защо го прави, а той се усмихна и каза, че иска всички да знаят, че аз съм неговата приятелка . И двамата сме изгубили своите съпрузи преди около десет години. Те бяха болни от рак. Но ние успяхме да се влюбми отново. Всеки има втори шанс.

10. Сестра ми, която страда от синдрома на Даун, се включи в конкурса за училищни таланти. Ден след ден, тя внимателно репетираше думите на песента, която щеше да изпълни. Бях много притеснена, че учениците ще ú се смеят, тъй като децата често са много жестоки. Но когато тя излезе на сцената, залата притихна, а аплодисментите след нейното изпълнение дълго време не преставаха.

11. Днес , две години след като ми казаха, че не мога да ходя, аз се изправих от инвалидната количка и направих две крачки в обятията на жена си.

12. Днес е един от редовните клиенти на кафенето – възрастен мъж , който от пет години идва при нас да закусв , ми остави $500 бакшиш и бележка: „Благодаря Ви, Шерил.  Вашата сладка усмивка и приветливо обслужване в продължение на много години всяка сутрин ми създаваха настроение. Местя се да живея със сина си и неговото семейство в друг район и вече няма да мога да закусвам при вас. Нека животът ви бъде магия.“

13. Днес едно момче от футболния отбор в средата на мача избухна в сълзи от радост, възкликвайки: „Татко“ и се втурна към обятията на баща си, който току-що се беше върнал от Афганистан, но веднага бе дошъл в училище, за да види сина си.

14. Днес хванах такси, но като стигнах на работа, открих, че съм си забравил портфейла и не мога да платя. Тогава човекът, който се канеше да вземе таксито след мен, ми плати сметката. Попитах го как мога да му върна парите и той ми даде бележка, на която бе написан адрес, с думите: „Можете да ги оставите тук.“ Когато отидох вечерта на посоченото място, видях , че това е сградата на дарителска организация.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account