Историята на музикалните ноти

Човекът, сътворил музикалните ноти, е бенедиктският монах Гуидо Д’Арецо (990-1050). Арецо е малък град в Тоскана, близо до Флоренция. Първоначално монахът се обучава в друг манастир в Помпоза и там вижда как се затрудняват певците при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, с които песнопенията да се запомнят по-лесно. Идеята му е посрещната със завист от другите монаси, затова Гуидо се мести в Арецо.

В местния манастир брат Гуидо обучавал певци в изпълнения на църковни песни. Всички знания и умения се предавали устно в пряко общуване. Певците под ръководството на своя преподавател и с неговия глас разучавали всеки химн и всички песнопения, част от католическите меси. Ето защо пълният „курс на обучение“ продължавал около 10 години – твърде много време, което трябвало да се съкрати.

Тогава Гуидо Д’арецо започнал да отбелязва звуците на нотите (от латинската дума nota – знак). Нотите били щрихирани върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото ú с буква.  Тогава нотите имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата на нотите е овална. По-високите ноти били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител:

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum

SOLve polluti

LAbii reatum

Sancte Ioannes

По-късно непознатото ви ut  e заменено от по-благозвучното „до“, идваща най-вероятно от латинската дума Dominus (Господ). С измислянето на нотите Гуидо направил своеобразна музикална избука и вече можел да учи църковните певци да пят буквално по ноти. Нотите на всяка меса можело да се записват и певците сами да учат нужната мелодия. Монахът трябвало само да контролира процеса. Времето на обучение на певците се съкратило 5 пъти. От 10 на 2 години.

Трябва да се отбележи, че Гуидо не е първият, на когото му хрумнало да записва музиката със знаци. Преди него в Европа вече съществувала система от невми (от страгогръцкото πνεῠμα – „въздух“). Те били отбелязвани в текстовете за литургии, които трябвало да укажат повишаването или понижаването на гласа.

Коментари