Из писма на хитлеристки войник от Сталинград

 

23 август 1942 г.

„На сутринта бях потресен от прекрасно зрелище: за първи път през огъня и дима видях Волга, спокойно и величествено течаща в своето корито. Ние достигнахме желаната цел – Волга. Но градът все още е в руски ръце. Защо руснаците се настаниха на този бряг, нима мислят да воюват до краен предел? Това е безумие“.

Ноември 1942 г.

„Надявахме се, че до Коледа ще се върнем в Германия, че Сталинград ще е в нашите ръце. Каква голяма заблуда! Този град ни е превърнал в тълпа безчувствени мъртъвци! Сталинград – това е ад! Руснаците не приличат на хора, сякаш са направени от желязо, не знаят умора, не знаят страх. Моряците в лютия студ  напредват в атака в раета. Физически и духовно един руски войник е силен колкото цяла наша рота…“

Последното писмо е с дата ноември, 1943 г.

„Руските снайперисти и стрелци – несъмнено са ученици на Бога. Те ни причакват ден и нощ, и не пропускат. 58 дни щурмувахме един-единствен дом. Щурмувахме напразно… Никой от нас няма да се върне в Германия, освен ако не стане чудо. А в чудеса вече не вярвам. Времето премина на руска страна“.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account