Тази история ще ви убеди, че понякога предаността означава за кучетата много повече, отколкото за някои хора…
Една жена била на стаж в местната болница. Годината била 1999 г. В отделението постъпила молба за помощ за адрес, на който се разполагала изоставена, порутена къща. Блатиста местност, пуста, в покрайнините на града. Когато екипът пристигнала на място, медиците не открили никого нито в дома, нито на двора, нито в съседните постройки. Но щом лекарите застанали пред входната врата, чули лай на куче.
Екипът веднага разбрал, че звуците идват от къщата. Картината, която се изправила пред очите им, накарала всички присъстващи да изпаднат в шок. В най-тъмния ъгъл на къщата изпод купчина стари парцали се показало куче и… човешка ръка. Под дрипите се намирал човек измършавял и полужив. Без да се губи време, мъжът бил откаран в болницата. През целия път след линейката тичал неговия четириног приятел. Мъжът постъпил в болницата за дълго време. Междувременно медицинските служители подслонили грижовното куче в непосредствена близост до кухнята.
От тогава минали 12 години и тази жена, разказала историята се върнала на същата улица, в изоставената къща край блатото. Дядото я посрещнал с щастлива усмивка на лицето. Това бил същият човек, който преди години бил докаран в спешното полужив. Той проявил гостоприемство и дори, въпреки възрастта си, излъчвал здраве и радост. След това разказал своята история…
В далечната 1999 г. в тази къща го затворил собствения му син. „Любящият“ син залостил всички врати и прозорци. Причината била най-банална: мъртъв дядо – свободно жилище. Но била пропусната дребната подробност, че животът на баща му ще бъде спасен от верното му куче. То изкопало с лапи яма изпод къщата и носел храна на двукракия си приятел храна от близкия боклук: плесенясал хляб, огризки… Това била единствената храна за човека. За да не умре стопанинът му от хипотермия, кучето постоянно лежало върху него и го греело с тялото си.
След като медиците спасили живота на мъжа и след пълното му възстановяване, местните жители не останали безразлични към неговата история. Всички помагала с каквото могат. Днес дядото е щастлив: опитва се да забрави, че едно време синът му го е оставил да умре. Трябва да се отбележи, че след този случай кучето прекарало със стопанина си още дълги и щастливи 10 години.