Още от дълбока древност хората давали имена на децата си. Тогава имената не се определяли просто така, само защото са модерни или се харесвали на родителите им, а детето се кръщавало със смисъл – всяко име значело нещо и родителите вярвали, че в бъдеще съдбата на техния син или дъщеря ще бъде повлияна от името, което носи.
Например, Андрей е древногръцко име и значи „мъжествен“, „храбрец“. „Алиса е древногерманско име и значи „малка“, Александър – „защитник“, Атанас – „безсмъртен“, Марина – „морска“ и т.н.
Минало време, малките селца се превърнали в градове и на хората им станало трудно да се различават само по имената. Станали прекалено много Джековците, Мариите, Махмудовците, Ивановците. Тогава хората започнали да говорят за някого: „Имам предвид Джон, синът на Уилям“.
Така хората започнали да се разграничават един от друг, като към собсвтените си имена добавяли и името на баща си. Така Джон започнал да се нарича Джон Уилямсън (буквално „синът на Уилям“), или за по-кратко Джон Уилсън, Джон Уилямс. Както и при нас – Таня Иванова, Петър Георгиев.
В Ирландия на имената, образувани по този начин, се слага представката О’, което значи „на кого“. По този начин, когато ирландците имат предвид „Джак, синът на Браян“, те използвайки представката, казват Джак О’Браян. Ето защо толкова много ирландски фамилии започват с „О“. Традицията е да се асоциират с бащиното име.
А шотландците образуват фамилиите си с представката „Мак“, която също значи „син“. Така в Шотландия „Джек, синът на Доналд“ е Джек Макдоналд.