През 30-те години на миналия век много жители на Доминиканската република се оплаквали от набезите на хаитяни, които им крадяли храната и добитъка. През октомври 1937 г. тогавашният доминикански президент Рафаел Трухильо измислил собствен прост способ да разпознава хаитянските емигранти на границите на своята страна.
Той наредил да се раздаде на доминиканските войници по един стрък магданоз (perejil на испански). Войниците посочвали стръка и задавали само един въпрос: „Какво е това?“ Тези, на които испанският език бил роден, произнасяли звука „р“ твърдо и били пускани като „свои“.
Онези, които произнасяли гърлено „р“, по френския начин, били разпознавани като хаитяни – те били обречени на смърт. Това етническо прочистване останало в историята като „магданозеното клане“.
Но диктаторът Трухильо не бил първият, който използвал този фонетичен метод да разграничава чужди и свои с помощта само на една дума. Още в Стария завет се разказва за междуособиците между племената на галаадците и ефремите.
След като галаадците победили, те карали всеки, който преминава през река Йордан да каже „шиболет“. Който произнасял думата като „сиболет“ бил припознаван за ефремец и бил убиван.