Отидох до гробището на майка ми да сложа ред на гроба, да обера тревата, едно-друго…
И точно когато мислех да си ходя от това скръбно място, пред очите ми попадна паметник наглед с обикновена гранитна плоча, но думите… думите ме поразиха до дълбините на душата ми…
„Мили мои, любими…
Помните ме, как вярвах, обичах и мечтах. Как обичах живота, но понякога очите ми бяха застигани от ненужна суета и ми е мъчно, че зад завесата на битовата рутина, не ми стигна времето да се порадвам на обикновените неща. Не повтаряйте моите грешки… “
Стана ми много мъчно и през целия ден в главата ми беше това послание – само колко се отнасяше това и за мен, само колко…