Чистотата в Германия и по-специално в област Швабия, не е била „вродена“, а може да се каже даже принудителна.
Дълго време немците боклука, пепелта, остатъците от домашните животни, костите и помията от кухнята директно през оградата си или където намерят. В резултат от лошата хигиена плъзнали болести и мръсотия из всички градове и селца.
През 15 век на графа на Вюртемберг му писнало от тази смрад и започнал да издава укази, че боклукът и торта, които произвеждат хората и добитъкът, трябва да се извозва извън селото или поне „до реката“, при това само перз нощта. Но указите не свършили работа – проверката по изпълнението им куцала, тъй като служителите на реда били подкупвани.
Тогава графът издал нов указ, в резултат на който швабските градове внезапно станали ЧИСТИ. Указът по същество бил следният: ако забележите, че вашият съсед от няколко седмици не си е изчистил боклука и не сте ни съобщили за него, то ще бъде наказан не само той, но и вие. А ако ни съобщите за тази нередност, ще получите част от земята му.
В резултат на това всяка събота всички демонстративно и щателно почиствали боклуците пред своите дворове, страхувайки се да не бъдат наказани и да се разделят с парцелите си. Така швабското „Кервохе“ станало част от културното наследство.