Без съмнение, много мъдри думи и поговорки са били родени от самия живот. От поколение на поколение тези думи са се предавали от уста на уста. Съвсем друго нещо е, че понякога стойността на тези думи ги разбираме твърде късно.
Днес ще ви разкажем една много хубава, макар и кратка притча за това как един богат брат имал бедна сестра…
Тя се прехранвала, като продавала мляко и зеленчуци от градината. Лете момичето търгувало на пътя с гъби и плодове, а зимата живеела с това, което успявала да събере през топлото време на годината.
Братът се срамувал от сестра си и никога не я взимал със себе си в града, още повече в своя богат и разкошен дом, но сестрата никога не се обиждала на своя брат и винаги му давала, както и на неговото семейство, подаръци, които била приготвила със собствените си ръце!
Тя никога не поискала нищо от брат си. Винаги се отнасяла към него с разбиране и уважение. Момичето имала малка, неугледна къща, малко земя и добитък в двора.
Изминали много години… и един ден братът бил изгонен от бизнеса. Жена му отишла при друг, синът му станал наркоман, домът му бил взет заради дългове. Тогава братът се сетил за родната си сестра и се върнал на село.
А у сестрата всичко било наред: четири крави махат с опашки, безброй свине в кочината, нова кола в гаража – с нея се превозва продукцията в града. Двете й деца завършили университет, а трапезата е отрупана – всичко вкусно и прясно!
Досрамяло го братът.. започнал да моли сестра си за прошка, а тя не му се сърдела. Дори му предложила подслон и работа.
Моралът на историята: не хули земята, която те е родила и не се отричай от кръвта, която ти е родна…