В миналото е съществувала много по-голяма връзка между човека и природата, тъй като трудът и земеделската работа са били основно средство за прехрана. Затова и хората са олицетворявали Земята и често са извършвали редица ритуали, за да омилостивят стихиите и да привлекат на своя страна добрите духове.
Жизненият цикъл раждане-сватба-смърт, който е бил в ядрото на обикновената личност, е бил съпроводен с хиляди ритуали и традиции, а календарът е изобилствал от празници, които са изисквали специфични участници и дейности. В тази статия правим само бегъл поглед към някои от най-интересните и колоритни обичаи и ритуали на българите.
Обичаи при раждане
Повечето бедни жени са раждали вкъщи, а самото събитие се е пазело в строга тайна, за да не се урочаса бебето. Знаели са само най-близките и акушерката. В миналото са полагали пеленачето първо върху ризата и чорапите на бащата, защото се е вярвало, че по този начин ще стане послушно.
Смятало се е, че на третия ден от раждането идват орисници, които решават каква ще бъде съдбата на новороденото. Затова през нощта се оставяли дарове в стаята на детето. Домашна храна, ядки, вино и пари са се полагали до леглото на бебето, а на сутринта се дават на бабата, която е спала в стаята на детето. Майката поставяла червено цвете на главата или забрадката си, за да не урочасат нея или бебето й.
Обичаи при болест или смърт
Март месец заема значително място в българския фолклор, защото тогава се слагат мартеници за здраве – вярва се, че те имат магическа сила да предпазват хората и трябва да се махнат, когато видим първата пойна птица.
Като средство за лекуване или начин за прогонване на злото се използвала мълчана вода – течността се наливала около Нова година или по Еньовден от девица, която мълчи по време на целия път от кладенеца до дома. Вярва се, че силата на тази вода е чудодейна.
Освен ритуали за здраве, любов и раждане, съществуват и обреди, които се изпълняват, когато някой умре.
В дома на починал човек хората вярвали, че трябва да се спре часовникът, защото той отмерва времето, животът на този, който си е отишъл. Огледалата се покриват, за да не се отрази човек на него – суеверието гласи, че така ще почине и някой друг.
Изключително голям грях е да не се погрижиш за покойника, да не го измиеш, погребеш достойно или да го положиш в гроб със скъсани обувки. В случаи на смърт при млади хора, които не са минали венчило, същите се погребвали с празнични дрехи, защото се смятало, че ще наваксат пропуснатото в друг живот или в отвъдния свят.
Да изгониш змея – обичай при суша
Когато дълго време не е валял дъжд, съществува голяма опасност за реколтата. Затова българите са изпълнявали редица интересни ритуали. Прогонването на змея (предполагаемият виновник за сушата) от селището е един от тях и се е извършвал винаги, когато настъпи продължителна суша.
Първенците на селището определяли деня, в който ще стартират начинанието, обявяват го на всички, за да знаят хората и да се скрият на сигурно място. В деня, в който се „гони змея“, се отварят вратите на двора, за да не се скрие митичното същество вътре, а младите мъже бягат голи из селището, замахвайки с пръчки по местата, където може да се скрие змеят.
След като „обходят“ навсякъде, се къпят в реката, обличат се и на сутринта се прибират у дома. Вярва се, че след този ритуал непременно ще завали.
Автор: Светослава Хараламбова