… И престанете да прилепвате ухо до корема на мама и да задавате идиотския въпрос! Престанете! Момче ли съм или момиче? Момче съм, момче! Или пък съм момиче? Опитай ти да се оправиш в тъмното! Мама непременно иска да съм момче. На момчето му е по-лесно, момчето не трябва да се жени. А на мен някак не ми се иска. Всички мъже са някакви ненормални. Например дядо ми. На всеки половин час крещи: „Започва се! Бърза помощ, бърза помощ!” И така вече пети месец.
И татко е ненормален. Заряза ни, когато още нямаше и три месеца от зачеването ми. Казва, че още не е ясно от кого съм. Как от кого! Как от кого! Да не би да не помня от кого съм! Та аз ги познавам всичките по гласа – няма да се измъкнете! И момиче да съм също нямам голямо желание. Да речем, баба ми си я бива. Тя работи в ресторант. Без нея мама и аз отдавна щяхме да умрем от глад. Добрата ми баба всеки ден ни го напомня.
А приятелките на мама? Шшшт, само по-тихо. Никак не ме обичат те. Казват, че трябва да се отърве от мен. Какво съм им направил? Казват, че ако съм момиче, ще бъда нещастна като тях, а ако съм мъж, то по-добре още сега да види сметката на този гад. Ето, пак са дошли да дават съвети как ние с мама да пометнем. По съвета им вече взехме вана със синап. Бодохме се с игли. Вчера дори ни плашиха със скелет иззад ъгъла. Мамето едва не започна да заеква, а аз от смях едва не се пометнах. А днес е решено да скочи от шкафа. Раз, два, три! Полетяхме! Страхотно усещане! Като в самолет. Наистина малко духа от илюминатора, но все пак е супер. Само ми е мъчно за мама – на мене ми нямаше нищо, а тя при кацането си натърти целия задник. Глупави жени, напразно се мъчат!
Аз въобще нямам намерение да излизам оттук. За какво ли да идвам при вас? Заради проблемите ви ли?! Накратко, решил съм да се държа за ребрата до последно. Ето и сега мама стои на опашка. Опашката е някак странна. Само слепи. Всички се бутат, настъпват се по краката, а като погледнат цените, примигват и питат пак: „Колко, колко?!“
Господине, не ме бутайте отзад с корема си! И вие ли сте бременен? А защо бебето бълбука толкова странно? Удавило ли се е? И вие, господине отпред, не ми натискайте корема. Не моя, на мама. Извини се! И се подиграва отгоре на всичко. Донесе ни чантата до вкъщи. Наистина недоносен. Не вижда, че сме бременни. Иска й телефона от пръв поглед. Освен всичко друго той е и дебил. Нима в наше време можеш да се влюбиш в някого от пръв поглед? Разбирам да е от втори или трети поглед. Глупачка! Не си даде телефона, а отгоре на това излъга, че има строг и ревнив мъж. А мене попита ли ме? Може да съм мечтал за такъв баща през цялата бременност, а тя нямала излишен телефон. Ей, приятелю, стой! Спри, на тебе казвам! Ти не вярвай на моята глупачка. На мене вярвай! Нямаме никакъв мъж, само гадове. А как ни трябва мъж! Баща! Тате! Татко! Татенце! Отиде си мръсникът! И този си отиде! И чантата ни отнесе. Сигурно от вълнение. И майка ми нещо се развълнува.
Олеле, мамо! Май че започват тези, как се казват, контракции! О, колко силно вика мама! Как се мъчи, бедната. Но аз все пак няма да изляза. Раждайте каквото си искате: таралежи, слонове, орангутани – но само не мен. Кой ни опипва от всички страни? Не пипай, Не пипай! Мамка ти, не пипай ти казвам! Хич не ми пука, че си гинеколог. Какво си се втренчил с безсрамните си очи? Да излизам?! Много си хитър. На кого съм притрябвал там? По-добре влез при мен, ще ми станеш близнак. А това пък какво е? Нещо топло, ласкаво, Ръка! Меката мамина ръка! Тя ме гали! Значи мама ме обича! Значи съм нужен на някого! Чуваш ли, гинеколог! Добре, ще изляза. Хайде, само без ръце. Без ръце ти казвам! Той ще ми разправя как да се родя правилно! Въобще ти стой по-далече. Че вониш на спирт, чак ми притъмнява пред очите. Ето, забравих в суматохата как беше: с краката или с главата напред? С краката или с главата напред? О, да, сега напред с главата, а напред с краката ще бъде по-късно. И така! Излизам!… А-а-а! Какво ме гледате? А-а-а! Уморих се вече да викам. А-а-а! Хайде де, ръкопляскайте най-сетне!