– Ти ни ожени преди 2 години със съпруга ми.А сега ни разведи. Не искам да живея повече с него.
– Защо искаш да се разведеш? – попитал свещеникът.
Жената обяснила:
– Винаги като се връща вкъщи, мъжът ми се заяжда за нещо. Всеки ден имаме скандали.
Свещеникът се изненадал:
– Само това ли е причината?
– Да, не искам да живея с човек с такива недостатъци – отвърнала жената.
– Ще те разведа, но при едно условие. Върни се у дома, изпечи голям вкусен хляб и ми го донеси. Но когато печеш хляба, не използвай нищо от вкъщи, и солта, и водата, и брашното поискай от съседките и задължително им обясни причината за своята молба – казал свещеникът.
Жената се прибрала вкъщи и веднага се захванала за работа. Отишла при една съседка и казала:
– Мария, дай ми чаша вода.
– Да не би у вас да е свършила? Нали в двора има кладенец?
– Има вода, но отидох при свещеник да му се оплача от мъжа си и го помолих да ни разведе. – обяснила жената и едва свършила, съсдеката въздъхнала:
– Ох, ако знаеше пък какъв е моят мъж! – и започнала да се жалва от своя съпруг. След което жената се отправила към съседката Ася, за да поиска сол.
– Солта ти е свършила, а искаш само една лъжица?
– Имам сол, но се оплаках от мъжа си на свещеника и поискха развод – отвърнала жената и преди да успее да довърши, съседката възкликнала:
– А ако знаеше пък моят мъж какъв е! – и започнала да се оплаква от съпруга си.
Така, където и да ходела, за да поиска нещо, тя винаги чувала жалби за мъжете. Накрая тя изпекла голям вкусен хляб, занесла го на свещеника и му го дала с думите:
– Благодаря ти, сподели моя труд със семейството си. Само не ме развеждай със супруга ми.
– Защо, какво се е случило, дъще? – поинтересувал се свещеникът.
– Моят мъж се оказа най-добрият от всички! – отвърнала жената.