На 1 януари 1969 г. на екрана се появява първата серия на „Ну, погоди!“ – анимация, която ще се превърне в легендарна и ще излезе от границите на Съветския съюз. Събрахме най-интересните факти за любимото и на българите филмче:
Съветският отговор на Холивуд
На сериала „Ну, погоди!“ гледали като на подобен на неговия американски събрат „Том и Джери“, където хитрата мишка успявала да надхитри своя противник. Все пак, „Том и Джери“ се появява по екраните преди „Ну, погоди!“ – още през 1940 г.
Има догадки, че появата на съветската продукциясе дължи на студиото Walt Disney. През 1959 г. Никита Хрушчов посещава САЩ и много съжалява за отмяната на планираното пътуване до Дисниленд – държавният глава бил много впечатлен от нивото на холивудската анимация и се говори, че впоследствие инструктирал съветските аниматори „да наваксат и да ги изпреварят“.
Герои на своето време
Успехът на анимационното филмче надминал всички очаквания. Няколко пъти авторите се опитвали да прекратят създаването на нови серии, но всеки път отстъпвали под натиска на ентусиазираните зрители, които казвали: „Ну, погоди!“ („Чакай малко!“).
Успехът на филма до голяма степен се дължи на „дисни“ стила и разпознаваемите реалности на съветския живот. Във Вълка, Заека и другите персонажи зрителите разпознавали себе си, своите съседи, децата от квартала и хулиганите от съседния двор.
Синът на Вячеслав Котеночкин (режисьорът и аниматорът, създал филмчето), Алексей Котеночкин, който през 2000 г. продължава делото на баща си, обяснява, че прототипът на Вълка е типичен персонаж от края на 60-те години в СССР: тесни панталони, златно ланче от магазина за тютюн с котвичка, прическа, морска фланелка, подаваща се изпод ризата – именно така изглеждали хулуганите. Самият Котеночкин твърди, че чрез Вълка рисувал себе си – предал му своята пластика и походка.
Заека пък бил точно обратното – типичният съветски отличник, „пионер“, пример за всички деца, които могат да пеят италиански арии и да надлъгват по-силни противници.
Аниматорът на филма Светозар Русаков веднъж случайно чул разговор межу двама мъже, чакащи на спирка, които му помогнали да разбере как зрителите възприемали любимите герои: „Вълка – това сме ние, а Заека е интелигент. Когато се опитваме да го хванем, той винаги се изплъзва“.
На ръба
Тънката сатира, съставяща анимацията, не допадала на всички и често авторите трябвало да се борят за своите идеи. Например Вячеслав Котеночкин искал Вълка да бъде озвучен от Владимир Висоцки. Дори с артиста били направени няколко проби, но цензурата решила друго.
Висоцки бил забранен, затова за ролята бил избран Анатолий Папанов, провъзгласен впоследствие в „народен вълк на СССР“. И все пак, в първи епизод на „Ну, погоди!“ Вълка изпълнява мелодия на Висоцки от филма „Вертикал“.
Ето и други интересни факти за „Ну погоди“:
1. „Ну, погоди!“ е един от първите съветски анимационни филми, който започнал да продава свой мърчандайз. Изображенията на Вълка и Заека красяли ученически принадлежности, играчки и дрехи.
2. Първата серия се появила през 1969 г. На сериала бързо бил лепнат епитет „народен’. В този момент създателите му дори не се и замисляли, че ще трявба да правят анимационен сериал. Режисьорът Котеночкин смятал получения материал за слаб, но пък зрителите го харесали. Не само децата, а и възрастните. На адреса на «Союзмультфильма» получили множество писма с молба да го продължат.
3. За всички серии Вълка се появява с цигара в уста по-малко от 20 пъти.
4. В една от сериите Вълка кара самоделна кола с логото на „Мерцедес-Бенц“.
5. В 12-а серия Вълка се оказва в саркофага на фараона Рамзес II. Този момент предизвикал много спорове при създаването на епизода (допускала се възможност за протест от правителството на Египет).
6. Заека е хипи в съветски стил. Винаги е позитивен, жизнерадостен и никога не е унил. Обича да с емотае сред природата, отглежда цветя и от време на време барабани с лапи в парка. Е не е ли хипи? Работата му е видимо творческа и има отношение към шоубизнеса (телевизия или цирк).
7. В България също имаше голяма мания по съветския сериал. Дори имаше кафене „Ну, погоди!“ През 2010 г. двамата герои се появяват на колекционерска монета в Полша. В Одеса пък пуснали тоалетна хартия, посветена на сериала.
8. Дълго търсели фраза, която да подхожда на сюжета и да дава на зрителите надежда за продължение. Били обсъждани различни варианти: «Ну, подожди!», «Ну, погодите!»… Точка на спора сложил сценариста Феликс Камов, който произнесъл:«Ну, погоди!»
9. Когато същият сценарист Феликс Камов отишъл в Израел, това било равносилно на предателство към Родината, началството се презастраховало и спряло „Ну погоди“. След известно време Анатолий Папанов отишъл в Кремъл за връчването на награди. Тогавашният председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Николай Подгорний го попитал какво става с „Ну, погоди!“. „Имаме конфликт в студиото. Някой е заминал зад граница“ – отвърнал Папанов. „Е, все някой е останал!“ – възкликнал Подгорний и добавил: „Между впрочем, харесвам този анимационен филм, и моите деца и другари също.“ Връщайки се в студиото, Папанов преразказал диалога и скоро отново започнала работа по анимацията.
10. В сериала се използват множество популярни мелодии от периода 1960-1980, повечето от които били взети от архивите на съветското радио или от винилови плочи от частните колекции на тонрежисьорите. Има и чужди мелодии, които не били кредитирани във финалните надписи.
11. В 9 серия Вълка пробва да изчисти сушена риба, а на масата до него има бутилка, но не с бира, а с мляко или кефир. Разстройството му е гарантирано!
12. Анимацията е била забранена за излъчване във Финландия, защото някой решил, че Заека всъщност е жесток и Вълка по негова вина попада в лоши ситуации.
Крилатите фрази на „Ну, погоди!“:
- НУ, ЗАЯЦ, ПОГОДИ!
- Ну, чумадан, погоди!
- Лучший мой подарочек — это ты!
- ПрЮвет
- Привет, лунатикам!
- Ну, Заяц, КУКАРЕКУ, эээээ, ПОГОДИ!!!
- Заяц! Волк! Заяц! Волк!
- ЗАЕЦ!!!ЗАААЕЦ!!! ТЫ МЕНЯ СЛЫШИШЬ?!
- Зёбра!
- О!
- Агха!