В първия ден от пребиваването на инспектор Варник в курорта Зееадаб се случил нещастен случай.
На двеста метра от брега се удави жена. Местният полицай, много предвидлив човек, незабавно задържал мъжа на жената, тъй като само той излязъл то водата. Съпругът бил заподозрян в предумишлено убийство.
– Плувахме толкова далеч от брега, за да ловим змиорки – заявил задържаният. – Намирах се на значително разстояние от жена ми, когато чух виковете ú за помощ. Не мога да кажа какво се случи с нея: дали беше сърдечен удар, или започнаха някакви гърчове. Заплувах към нея, хванах я с две ръце за косата и я издърпах до брега. Но до брега беше твърде далеч, а аз вече бях много уморен, нямах никакви сили и сам не помня как изпуснах от ръце косите на нещастната ми жена. Тогава тя като камък потъна към дъното.
– Не искам да твърдя, че Вие сте удавили жена си – отбелязал инспектор Варник, – макар всичко да говори за това, че изобщо не сте ú оказали никаква помощ. Напълно съзнателно сте ú позволили да потъне към дъното, докато Вие не само сте изплували благополучно, но се и опитвате да излезете сух от водата.
Кое потвърждава предположението на инспектора?
Двете ръце на задържания са заети с оръжия за подводен лов, така че той няма как да хване жена си за косата с две ръце както твърди.