Из дневника на убит край Мценск немски офицер:
„Преди седмица от плен избягаха 15 руски войници. Преследващата ги група ги вкарала в полуразрушен бункер. На предложението да вдигнат ръце и да се предадат те отвърнали с картечен огън – в бункера имало още останали куршуми и боеприпаси.
До вчера нашите войници се опитваха да унищожат руските, но те се оказаха твърде издръжливи, а бункерът – все още здрав.
Сутринта артилеристите докараха за директен огън зенитно оръдие, но това не донесе големи ползи – бункерът оцеля, а руснаците се озъбиха на огъня. Ние понесохме големи загуби.
Едва през вечерта на втория ден двама наши сапьори се доближиха по-близо и огнехвъргачките изгориха вътрешността на укритието.
И тогава оттам изскочиха две огнени факли, двама руски войници, горящи живи – с винтовките напред тръгнаха към нас, стреляйки в движение, те направиха само няколко крачки и паднаха.
Да се воюва с такъв враг е невъзможно – руснаците се бият до последно, докато са още живи“.