Непосредствеността, откриването на всичко ново и живото въображение помагат на децата да намират решение във всяка житейска ситуация. А понякога и родителите им не отстъпват. Предлагаме ви някои житейски ситуации, родили неподражаеми бисери:
Майка се оглежда пред огледалото в новите си джинси. Ангелина (7 години):
– Мамо, в тези джинси си като тийнейджърка! Изглеждаш като на 15 години!
Майката се усмихва. Честно казано, и тя мисли по същия начин. И тук Ангелина добавя:
– Но не се разстройвай, мамо! Когато те погледнат в лицето, веднага става ясно, че си на почти трийсет!
***
На плажа сме с мъжа и сина. Забравихме да вземем шапки, а слънцето пече силно. Казах на мъжа ми да гледа за малкия и отидох до вкъщи за шапки. Върнах се и виждам следната картина: синът ми закопан в пясъка, само главата му стърчи. Питах го:
– Къде е баща ти?
Синът радостен:
– Тати се къпе!
– А ти защо си тук?
Не по-малко жизнерадостно:
– Той ме закопа тук, за да не се изгубя!
Заслужава премия за баща на годината, дами и господа…
***
Влизам в стаята и виждам, че синът ми на 3 години седи на стола и реве.
– Какво се е случило?
– Уморих се да гледам детски.
***
Синът ми (6 години и половина) яде супа без ентусиазъм. Питам го:
– Вкусно ли е?
– А кой го е сготвил?
– Аз.
Той въздъхва:
– Тогава е вкусно.
***
10-годишният ни син пита майка си:
– Не съжаляваш ли, че имаш трима сина и нито една дъщеря?
– Разбира се, би било хубаво, ако имахме и една дъщеричка. Но ето че и с вас печем курабийки и се занимаваме с ръкоделие…
– Вярно е – каза синът ми, – но момичето щеше да го прави с удоволствие.
***
Дете след посещения в зоопарка описал в съчинение как е прекарало уикенда: „Видях елен. При него нашата закачалка е на главата му.“
***
Докато докторът попълва картона на сина ми, детето деловито обикаля из кабинета му, разглежда всичко и се спира до тясната медицинска кушетка. След това, първо поглеждайки доктора, а после и внушителните размери на медицинската сестра, казва:
– Добре си живеете, само не мога да разбера, как се побирате двамата на това легло?
***
– Мамо, аз какъв бях, когато се родих?
– Мъничък.
– А можех ли да гледам детски?
– Не.
– А да бягам?
– Да правя салто?
– Не. Не можеше да ядеш с лъжица, не можеше да стоиш, да ходиш и седиш, даже не можеше да се обръщаш от гръб по корем.
Изумено:
– А какво съм правел?
– Нищо. Лежеше и викаше.
– И какво виках? „Моля, помогнете“?
***
Синът:
– Татко е купил и вода, и сок. Ти си му разрешила?
– На баща ти не му е нужно моето разрешение, може да прави каквото поиска.
Синът:
– Ти си му разрешила да прави всичко, което поиска?
***
Качваме се със сина ми в маршрутка. Всички места са заети. Жена взима малкия на ръце. Питам го:
– Е, какво трябва да кажеш?
Синът ми се обръща към жената:
– Омъжена ли сте?
***
Днес синът ми дойде и ми каза:
– Животът няма смисъл.
– Защо? – питам го аз.
Отговор:
– Паднаха ми зъбите… На кого съм нужен сега такъв?
***
5-годишна дъщеричка гледа майка си, която мери ново палто:
– Мамо! Толкова си красива в това палто!
– Наистина ли? – зарадвала се майката.
– Наистина. В него приличаш на овчарка!