Чувствате се уморени? Няма ли да изпиете една „енергийна“ напитка за да устискате до вечерта? Съвременната енергийна напитка съдържа тонизиращи вещества, които стимулират работата на организма и нервната система. Смята се, че тези енергийни продукти са се появили в последните десетилетия, но всъщност продажбата им започнала преди повече от 100 години.
Вярно, че тогавашното им име – енергийни напитки – имало далеч по-общо с реалността, защото в състава има влизала истинска енергия! Става дума за химичния елемент радий, който щедро се добавял в тях.
В началото на 20 век човечеството стремително влезнало в епохата на атома. Многобройните вещества, наскоро открити от учените, започнали да се използват в производството и промишлеността, макар да не били докрай изучени.
Така било и с радия – сребристо-бял радиоактивен метал, открит от Пиер и Мария Кюри през 1910 година. Научната общност била в началото на изучаването на радиоактивността и не смятало даденото явление за опасно за живите организми.
Дори на радиоактивния елемент погрешно били приписвани много забележителни свойства. Радият имал ролята на незаменимо вещество за увеличаване на активността, придавайки на организма свежи сили и повишена потентност. Как може този потресаващ химичен елемент да не се добавя в храната?
Скоро на рафтовете в магазините в САЩ се появило нещо ново – енергийна напитка под името РадиТор (RadiThor), в чийто състав влизала питейна вода с добавен радий и още един ниско токсичен радиоактивен елемент – торий.
Рекламата на новия продукт гласяла, че освен за увеличаване на активността. РадиТор също помага на по-силната част на човечеството да решат мъжките си проблеми.
Най-активен поддръжник на РадиТор станал самият производител на напитката – известният предприемач и играч на голф Ебън Байърс. Той показвал колко е полезно питието с радий, употребявайки по няколко на ден.
В тези години никой все още не знаел за извънредната токсичност на радия. Около 80% от попадналия в организма елемент се утаявал и събирал в костната тъкан на човек, правейки я по-крехка и предизвиквайки появата на злокачествени тумори.
В крайна смета увлечението по РадиТор-а е минало без последствия за Байърс – след 3 години ежедневна употреба на радиоактивната напитка той започнал да изпитва страшни болки в ставите и спрял да я пие. Но твърде късно: през 1932 Ебън Байърс умрял в мъчителна смърт, а осъзналите опасността от радия граждани сложили тялото му в оловен ковчег преди да го погребат.
Но докато Ебън Байърс ден след ден пиел смъртоносната напитка, РадиТор продължавал да стои по рафтовете на магазина, представлявайки опасност за околните. Все пак продажбата на радиоактивната вода не предизвикала масови отравяния и смърт.
Причината била, както обикновено, в парите. Една порция РадиТор през 1920 година струвала 1 долар, което е еквивалентно на 16 долара днес – доста за малка доза безвкусна вода. Вярно, добре рекламирана, но съ съмнителен ефект.
Някои пробвали РадиТор-а от любопитство, но съдържащият се в него радиоактивен елемент не бил много висок, за да може една порция да причини каквито и да е проблеми. А и радиоактивният „енергетик“ не донасял желания ефект, затова смисъл от повторното му купуване нямало.
Когато учените осъзнали опасността от радиация, всички радиоактивни енергийни напитки били спешно иззети от продажба. Но кой знае дали днес в магазините няма продукти, които след 100 години ще се смятат за смъртно опасни?