Ето ви пример за правилно възпитаване на дете. Съвет за всички настоящи и бъдещи родители:
Синът: Искам Xbox.
Майката: защо?
Синът: Ще играя. Това е страхотно.
Майката: А защо все още го нямаш?
Синът: Защото не ми го купуваш!
Майката: А защо не ти го купувам?
Синът: Защото нямаш пари.
Майката: Никакви ли нямам?
Синът: Имаш, но няма да ги дадеш за Xbox.
Майката: А защо?
Синът: Защото ще ги похарчиш за други неща.
Майката: За какви?
Синът: Навярно за някакви по-важни.
Майката: Какво може да промени ситуацията?
Синът: Ако харчим по-малко?
Майката: От какво си готов да се откаже заради Xbox-a?
Синът: От киното и сладкишите.
Майката: Можеш ли да сметнеш колко ще спестиш така за месец?
Синът: Около стотачка.
Майката: И за колко месеца ще успееш да си купиш Xbox?
Синът: Половин година.
Майката: Можеш ли да издържиш толкова? Половин година без кино и шоколади?
Синът: Не.
Майката: Други идеи?
Синът: Ще започна да работя?
Майката: Кой ще вземе 11-годишен на работа? Кой ще ти плаща?
Синът: Никой. Не зная.
Майката: Докато не знаеш, докато не си се замислял как се изкарват парите, какво още можеш да предложиш за постигането на своята цел?
Синът: Трябва да печелиш повече.
Майката: Прекрасно. Би ли ми подсказал как точно да печеля повече?
Синът: Работи повече.
Майката: И откъде да намеря още време?
Синът: Няма да правиш нещо друго.
Майката: Например? Не спя, не ям, не мога да си почина. Къде още отива времето ми?
Синът: Ходиш до магазина, готвиш, мие чиниите.
Майката: Какво друго?
Синът: Чистиш с прахосмукачката.
Майката: Кое от всичко това мога и да не правя? Кой ще го прави вместо мен?
Синът: Аз мога да минавам с прахосмукачтата и да мия чиниите.
Майката: Супер! Тъкмо мислех да си купя съдомиялна. Тя струва колкото и Xboxa. Но ако ти миеш съдовете, значи съдомиялна не ми е нужна. Готов ли си всеки ден да миеш съдовете, ако ти купим Xbox?
Синът: Готов съм.
Майката: А ако не изпълниш договорката? Ако ти го купя, а ти откажеш да миеш съдовете? Как тогава да постъпя?
Синът: Не, ще бъда честен, ако ми купиш Xbox.
Майката: А ако се наиграеш за два дни, Xboxa ти омръзне и престанеш да миеш съдовете? Тогава няма да имам нито пари за съдомиялан, нито чисти съдове. Как ще се чувствам? Как ще се чувстваш ти на мое място?
Синът: Все едно са ме измамили.
Майката: Ще продължиш ли да вярваш на човека, който е измамил?
Синът: Не.
Майката: Ще продължиш ли да се договаряш с него?
Синът: Не.
Майката: Ще имаш ли други желания, след като получиш Xboxa?
Синът: Естествено.
Майката: Значи разбираш, че ако получиш Xbox и нарушиш условията на нашето споразумение, то няма да се старая да изпълне следващите ти желания? Разбираш ли, че е в твой интерес да изпълняваш условията на договора?
Синът: Разбира се.
Майката: Какво може да те спре да изпълняваш условията по договора?
Синът: Мога да се уморя.
Майката: Как предлагаш да решим проблема?
Синът: Освободи ме от миенето на съдовете в неделя.
Майката: Добре. Договорихме ли се?
Синът: Договорихме се.
Сравнете с друг диалог:
Синът: Искам Xbox.
Майката: Добре ще ти купя, но за сметка на това ти ще миеш съдовете в продължение на година, с изключение на неделя. А ако не го правиш, няма да ти купя нищо повече.
Изглежда, че договорката е същата. Но резултатите са различни. Във втория случай условията са наложени на детето все едно е възрастен. В първия случай момчето само (с помощта на водещи въпроси) стига до договорка, което значи, че нивото на информираност и отговорност за спазването на договора ще бъде по-високо. А и детето е получило ценен опит в решаването на житейски задачи.