Нацистката олимпиада, Берлин 1936 г.

Хитлер Берлин 1936

В продължение на 16 дни през август 1936 г. Берлин приема Летните олимпийски игри в разгара на нацистката диктатура на Адолф Хитлер. Режимът на фюрера използва спортния форум, за да „разхлаби“ временно антисемитската си програма, да изтика на заден фон плановете за териториално разширение и да покаже пред света лицето на една мирна и толерантна Германия. Не на последно място, в Берлин Хитлер искал да демонстрира и превъзходството на „арийската“ раса над другите.

Отказвайки се от предложението да бойкотират Олимпийските игри през 36-а, САЩ и други западни демокрации се лишават от възможността да заемат позиция, която според тогавашните наблюдатели, е могла да възпре Хитлер и да укрепи съпротивата срещу нацистката тирания. След края на игрите, Германия продължава с политиката си на експанзия, преследването на евреи и други „врагове на държавата“, достигайки върха на уродливостта по време на Втората световна война и Холокоста.

Берлин 1936

През 1931 г. Международният олимпийски комитет неслучайно избира Берлин за домакин на игрите – това е един вид официално завръщане на Германия сред световната общност след изолацията, в която  се оказва страната след Първата световна война.

2 години по-късно лидерът на националсоциалистите Адолф Хитлер става канцлер и бързо обръща крехката немска демокрация в еднопартийна диктатура, преследваща евреите, ромите и всички неудобни на партията хора. Нацистите заявяват своите права за контрол във всички аспекти на немския живот, дори и в спорта. Германските спортисти през 30-те служат за поддържане на мита за „арийското“ расово превъзходство и физическа мощ.

През април 1933 г. изискването „само арийци“ е въведено във всички германски спортни организации.“Не-арийците“, евреите, полуевреите и ромите систематично се изключват от спортните организации и общества. Точно тогава немската боксова асоциация изгонва и отнема титлите на шампиона си Ерик Сийлиг, тъй като е евреин.  По същата причина от отбора на Германия за купа „Дейвис“ е отстранен тенисистът Даниел Пренн. Ромите, включително боксьора Йохан Тролман, също не са пощадени.

Притиснати до стената, еврейските спортисти се обединяват в самостоятелни еврейски асоциации като Макаби и Маген, както и в отделни импровизирани клубове. Въпреки това, еврейските спортни обединения не могат да се сравняват с добре оборудваните немски организации.

Олимпиадата в Берлин

Но олимпийските правила забраняват всякаква расова или религиозна дискриминация, ето защо Хитлер трябва да заблуди по някакъв начин световната общественост. Затова уж като благороден жест и за успокояване на международното обществено мнение, германските власти дават право на полуеврейската фехтовачка Хелене Майер да представлява Германия на Олимпийските игри в Берлин. Тя печели сребърен медал на сингъл при жените, и подобно на всички други немски медалисти, прави нацистки поздрав на подиума. След Олимпиадата Майер се връща в САЩ, а други еврейски спортисти така и не застават под немския флаг. За сметка на това, и въпреки натиска от еврейските организации да бойкотират Игрите, десетки други евреи участват в Берлин, а някои от тях дори се окичват и с медали.

По време на Олимпиадата нацисткият режим се опитва всячески да скрие своята престъпна расова политика. Много от анти еврейските надписи и знаци временно са премахнати, а вестниците рязко смечкават гневния си изказ.На жителите на Берлин дори е препоръчано от 30 юни до 1 септември , да се въздържат от негативни публични изказвания за евреите. От уличните сергии изчезват всички анти-семитски плакати, брошури и книги. Временно биват спрени и законите срещу хомосексуалистите.  Целта е пред чуждестранните зрители и журналисти да се изгради фалшив образ на кротка и либерална Германия.

Въпреки опитите на Третия райх“да си смени козината“, в Съединените щати , Великобритания, Франция , Швеция, Чехословакия и Холандия възникват движения, които призовават да се бойкотират игрите в Берлин. Обсъжда се идеята да се проведе контра-олимпиада в Барселона, но тя пропада поради избухването на гражданската война в Испания.

В крайна сметка игрите се провеждат. Световната преса е във възторг, а малцина са журналистите, които зад красивата фасада виждат ужасната истина – северните предградия на Берлин и концентрационният лагер Ораниенбург са пълни с нежелани евреи и други „подчовеци“.

Джеси Оуенс

Като цяло резултатите от Олимпиадата са положителни за Райха. Огромните инвестиции за физическо възпитание и спорт дават резултат: немците печелят 33 златни медала, оставяйки зад себе си САЩ (СССР изобщо не участва на игрите). Точно тези две държави се явяват с най-голям брой състезатели на мероприятието.

Голям удар за нацистката догма и предразсъдъци е успехът на тъмнокожия американец Джеси Оуенс, който пред яростния поглед на Хитлер печели цели 4 златни медала. При третото отличие на Оуенс фюрерът демонстративно напуска Олимпийския стадион и се връща чак за награждаването, като нарочно отказва да поздрави победителя. Успехите на много други тъмнокожи атлети, както и на такива от еврейски произход, разбиват на пух и прах нацистката теория за превъзходството на арийската раса.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account