Животът на повечето хора прилича на омагьосан ден без край. Стават рано, чакат в задръстване, 8 часа офисно робство с почивка за обяд, отново задръствания, вечер с бира и телевизия или интернет, пиян петък, екскурзия със семейството през уикенда или шопинг разходка в мола. Низ от празници година след година, зимна ваканция, 14 февруари, 3 март, 6 май, лято, отпуска, рождени дни, Нова година и всичко отначало.
Социалните зомбита живеят на принципа „Консумирай, Размножавай се, Живей заради уикенда!“ Или „Консумирай, работи, умри“, казано по-грубо. Ежедневна работа, след това досег с монитоа или в бирена компания, или в преследване на нова покупка, доза секс или доза развлечение, на другата сутрин отново работа и така кръгът се затваря.
Те живеят в очакване да завършат гимназия, след това университет, след това сватба, а после да прекарат остатъка от годините си в очакване на пенсия и уреждане на кредитните и ипотечните плащания. Освен ако не искат да прекъснат такова съществуване с по-висока цел.
Повечето хора се осланят на три стълба – стремежът да доминират, сексуално удовлетворение и желание да живеят удовлетворяващо. Власт, секс и пари – това е „Светата Троица“ на съвременната неосъзната религия. Трите куки, недаващи да се излезе от „Матрицата“, три паразита, отнемащи хорскаат енергия, „бензинът“ на Системата. Тези три елемена, като три глави на митичен змей, взаимно се подкрепят един друг.
Ако същността на Човека-Консуматор е работата, развлеченията, размножаването и потреблението, то Човека-Създател се характеризира, както следва от името, със създаване на нещо ново и полезно, което подобрява, развива и хармонизира окръжаващия свят. Консуматорите са хората от масата, по-голямата част от населението. Творците са в пъти по-малко, но точно те движат света. Консуматорите не решават нищо сами, те следват тенденцията. Създателите създават тенденцията.
Човека-Консуматор само взима, използва ценности. Той намира удоволствие в консумирането (развлечения, секс, пазаруване). Човека-Създател сам създава ценности и изпитва удоволствие в създаването на нещо полезно.
Човека-Консуматор намира щастието чрез постигане на външни цели – натрупването на богатство, придобиване на имот и т.н. Човека-Създател намира щастие в съзидаването.
Човека-Консуматор слуша обществото с неговото програмиране, живее в реалност, създадена от телевизиите и медиите, мисли така, както му подскажат от екрана. Човека-Създател слуша предимно себе си, има собствена силна реалност, основана на това, което е видял и научил сам.
Увереността, светоусещането и ценностната система на Човека-Консуматор се държат на реакциите на околните и стойността на неговите имоти. Уверен съм в себе си, докато околните се отнасят добре с мен, имам ли жилище (и какво), имам ли кола (и каква), колко рпестижна е работата ми, с какви марки дрехи се обличам, с какъв телефон съм и т.н.
Увереността, светоусещането и ценностната система на Човека-Създател почиват на това кой е той, какво умее да прави, какво прави, какво полезно сътворява.
Тоест, вътрешният свят на Човека-Създател се основава на нивото на мисия, а увереността на Човека-Консуматор на ниво имущества и одобрение на околните, т.е. на преходни ценности. Ако рухне това, на което се опират тези ценности, то ще рухне и увереността.
Работата за Човека-Консуматор е нужна, за да получава средства за съществуване и развлечения. Работата при Човека-Създател (почти винаги) се явява реализирането на неговата лична мисия.
Иначе казано, Човека-Консуматор уважава себе си за това, което има, а Човека-Създател – за това каквото прави.
За да се отървем от Консумирането като начин на живот и да открием пътя към Създаване, трябва да осмислим социалното програмиране и, като следствие, чрез самопознание да намерим вътрешна хармония, самодостатъчност, стремеж към щастие. Щастието при човека идва тогава, когато той престане да гони „идеали“ и да преследва цели, а приема нещата такива, каквито са и живее „на момента“.
Външното благополучие не означава вътрешно щастие. Човек няма да се чувства удовлетворен, каквото и богатство да има. Ето защо много бизнесмени, политици и звезди от шоубизнеса се опитват да заглушат своя вътрешен вакуум в алкохол, наркотици, светски партите и сексуални извращения, придавайки на тези дейности „статут“ на „красив живот“.
По-просто и накратко, не трябва да се стремим към постигане на успехи, а към това животът да има смисъл.
Прекрасно е когато човек успее да съчетае материалното благополучие с вътрешна удовлетвореност. Но точно за тази цел е нужно да игнорира натиска на обществото и да иска себе си. как се стига до създаване? Универсална рецепта няма. Главното е да слушате себе си, да намерите своята ниша и да правите това, което ви харесва и което в полза на хората.
Без значение какво създавате – проектирате или строите сграда, рисувате картина, създавате музика или пишете книги, давате консултации – това няма значение. Основното нещо е да правите с любов това, което ви харесва и това, което правите най-добре.