Често в детството си не слушахме, глезехме се, капризничихме и когато никакви уговорки не вършеха работа, родителите ни започваха да си измислят истории, с които ни усмиряваха и започвахме да ги слушаме. Ето една колекция от брилянтни родителски трикове, усмиряващи непослушни деца:
„Майка ми казваше, че ако изям достатъчно много зеленчуци, в един момент те ще придобият вкус на бонбони“.
„Когато дъщеря ми беше малка, я убедих, че от лъжите на челото се появява червена точка. Това сработи, знаех кога точно иска да излъже, защото поставяше ръка на челото си.“
„Баща ми работеше като машинист на влак и измисли страшната история, че в депото има тринайсет локомотива и всяка нощ те идват за непослушните деца и ги откарват в тъмен тунел“.
„Казаха ми, че всеки човек може да произнесе десет хиляди думи на месец. Ако човек превиши този лимит, то не може да говори до следващия месец. Когато на татко му омръзнеше моето бърборене, беше достатъчно да каже, че вече съм изразходвала 9 хиляди думи и аз млъквах“.
„Брат ми казваше, че ако често си реша косите, те ще почервенеят и изпадат. И аз поглеждах притеснено, когато ми казваше, че косите вече са започнали да почервеняват, спирах да ги реша и започвах ужасно да се страхувам“.
„Майка ми казваше, че ако ходя без ръкавици зимата, на ръцете ми ще се появят пъпки и ще започна да крещя“.
„Дядо ми казваше, че пъпът ми е свързан с дупето ми чрез специална тръбичка. Ако си бъркам в пъпа и го отвинтя, то дупето ми съвсем ще падне“.
„Успявахме да нахраним дъщеря ни с риба, убеждавайки я, че това е аржентинска кокошка.“
„Майка ми каза на сестричката ми, че феята на интернет всяка вечер заключва интернета точно в шест часа“.
„Когато бях малка и ходехме до магазина, майка ми казваше: „Всеки път, когато пипаш нещо, умира по едно котенце“.
„Когато майка ми взимаше брат ми от детската градина, винаги подробно разпитваше възпитателката какво е правил през деня. След това, на път за вкъщи, тя обсъждаше с брат ми неговото поведение, като казваше, че го наблюдава по специален телеканал.“
„Казах на сина си, че ако не се научи да чете, ще изгуби гласа си. Случи се така, че скоро се разболя и пресипна. След това детето така се уплаши, че стана най-четящото в своя клас“.
„Съквартирантката ми от университетското общежитие е израснала във ферма. Родителите ú я убедили в това, че телевизорът може да работи само в дъжда. Тя вярвала в това дълго, дълго време“.