Забавната история на храната в Европа

храна

Снимка: en.wikipedia.org

Начало на нашата ера.

Жителите на Римската империя:

– Ах, тези глупави германски варвари! Как може да ядат свинско с бира, когато всички порядъчни хора употребяват хляб, зеленчуци и вино!

Германските варвари:

– Ах, тези глупави жители на Римската империя! Как може да ядат хляб, зеленчуци и вино, когато всички порядъчни хора употребяват свинско с бира!

Няколко века по-късно:

– Няма лошо, ако пробваме хлебчетата. Че и виното…

Жителите на Римската империя (вече разпадаща се):

– Свинското все пак става… Но бирата е боклук!

Минават още няколко столетия, Римската империя се разпада окончателно, започва една каша, мор и глад.

Средновековните християни (бившите жители на Римската империя + германските и прочие варвари):

– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Зърното не ражда, свинете мрат, високите римски технологии са шит – скоро навярно ще изпружим крака. О, кестените растат! Ще пробваме да ги смелим и изпечем!

Християнската църква:

– Пичове, мелете каквото щете, само не забравяйте да отгледате и грозде! Трябва ни вино за причастия.

Средновековните християни в Северна Европа:

– Какъв бахър е у нас – нищо не расте и се получава само някакъв киселяк!

Християнската църква:

– Няма значение. Отглеждайте все нещо.

Християните (пожертвали част от земите си за лозя):

– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Дали да не отидем в гората да половуваме?

Зараждащият се феодализъм:

– Майната ви! Гората е общинска, така че дим да ви няма от нашите гори!

Християните:

– Копелета!!!

Християнската църква:

– И като цяло, месото е вредно. В сряда, петък, събота, по време на Великите пости… накратко, две трети от годината ви забраняваме да го ядете.

Християните и феодалите:

– Копелета!!!

Църквата (западната):

– Затова пък може да ядете яйца!

Църквата (източната):

-Не, не бива!

Християните и феодалите:

– Да вземете да се разберете помежду си, а!

Църквите (западната и източната):

– Никога, сред нас винаги има разкол. Впрочем, може да ядете риба – тук и двете църкви сме съгласни.

Феодалите:

– О, йеа! Между другото, християни: езерата и реките също са наши.

Християните:

– Копелета! И ние сега какво да ядем?

Феодалите и църквата:

– Как какво? В градината има ряпа, зеле, боб.. Впрочем, нали някой е измислил да мели кестените в брашно? Това си е точно като за вашите кореми!
Християните мрачно дъвчат хляб от кестени заедно със зеленчуците от градината: първо плюят, после привикват. В протоколите на инквизиционните разпити на жителите на окситанското село Монтаю започва да се забелязва ласкавото обръщение към любимата жена: „зеленце мое“.

Феодалите и зараждащате се търговска класа:

– А ние пък ядем месо, а ние пък ядем месо! О, по дяволите, какво ме ужили по крака?

Бъдещите лекари (злорадо):

– Това, пичове, е подагра! Развива се заради прекомерна употреба на месо и недостатъчна употреба на зеленчуци. Нарича се още „Кралска болест“.

Феодалите и търговската класа (поласкано):

– Е, щом е кралска, тогава добре. И все пак смърдим по-зле от бедняците!

Лекарите на бъдещето:

– Те имат недостиг на белтъчини в своята храна. И лоша реколта 7 пъти за 20 години. Впрочем, скоро ще ви бъде все тая за тези проблеми.

Християните, феодалите и търговците:

– Защо?

Генуезците, носещи на своите кораби от Крим чумни бактерии:

– Ето защо!!!

Чумата покосява белтъчнонедоимащите бедняци и подагро-автиаминозните богаташи.

Оцелелите (две трети от населението):

– О, а ресурсите изведнъж станаха повече.

Християните и прочие бедняци:

– А работната ръка по-малко! Така, пичове, слушайте сега: искаме по-висока заплата и земя на аренда на изгодни условия!

Феодалите и търговците:

– А баничка не щете ли?

Християните и бедняците:

– А сърп и чук по главата щете ли?

Започва бунт на майотени, тюшени и други чомпи. Въстанието разбира се е потушено, но да се живее там става малко по-лесно. Особено на юг.

Сициалинците:

– Момчета, вижте каква хубост измислихме – нарича се „макарони“! Нещо като паста но засища много по-дълго!

Цяла останала Италия:

– Пфу, гадост суха!

– Още не сте пробвали!

Испанците (връщащи се от току-що открития Нов Свят):

– А ние ви носим картофи и домати.

– И за чий са ни?

Испанците:

– Ми не знаем, гледаме, че индийците ги ядат.

Европа (опитвайки се да дъвче картофените грудки):

– Копелета!!! Това е отровно!

Испанците:

– Нищо-нищо, вие още не сте ги пробвали… Ако пък не ги искате, ето ви тогава царевица.

Християните от Северна Италия:

– Е, добре, дайте ни, може да ни свърши работа… Ах! Израсна! И роди десет пъти повече, отколкото пшеницата. Сега само ще ядем и ще живеем!

Бъдещите лекари:

– О, пичове, не трябва само нея! В нея също няма никотинова киселина. Добавете и нещо зеленичко.

– Вървете на майната си.

В резултат в Северна Италия избухва епидемия на пелагра, предизвикана от липсата на никотинова киселина в порционите.

По същото време в немския Витенберг:

Мартин Лутер (окачвайки 95 тезиса в двора на църквата):

– Чук-чук… Майната му на Рим… Чук-чук… Майната му на папата… Чук-чук… Майната му на цялото това идолопоклонничество.

Германия (оживила се):

– А на постите без месо също ли майната им?

Мартин Лутер:

– Чук-чук… Аха. И на тях също.

Германия:

— Ура!!!

Започват религиозните войни. В резултат половин Европа приключва с католицизма, изкоренявайки лозята в северните райони и разрешавайки да се яде месо през цялата година. Вярно, месото не е по джоба на всеки, затова бедните протестанти трябва да ядат зърнени култури, точно като бедните католици. Зърнената реколта продължава да е оскъдна и живее народът меко казано, гладуващо, докато през 18 век във Франция…

 Фармацевтът и агроном Антоан Огюст Пармантие:

— Европа!!! Чуй ме!!! Направих велико откритие!!!

Европа:

— А?

Пармантие:

— Помните ли, че испанците докараха картофите от Америка?

Европа:

— Аха. Рядка гадост. Но прасетата обаче си ядат грудките с кеф – затова и до днес ги садим заради прасетата.

Пармантие:

– Бях в руски плен, нямаше нищо за ядене, така че ядях тези грудки заедно със свинете. И знаете ли, те са много вкусни!

Европа (недоверчиво):

— Наистина ли?

Пармантие:

— Елате при мен на обяд да опитате!

Пармантие организира картофен обед, на който идват всякакви знаменитости от рода на Лавоазие и Бенджамин Франклин.

Европа (след като се убедила, че знаменитостите не са умрели):

– Виж ти, това става за ядене… Да засеем картофи, какво ли?

Ирландците:

– Хайде, хайде! У нас проклетите англичани са взели всичките поля за пасища – поне с картофите ще се заситим. Не им трябва много място, а пък раждат много – ще сеем само картофи вече!

Агрономите на бъдещето (разтревожено):

– Не, не, само не монокултура! Забравихте ли какво стана в Северна Италия?

Ирландците (мрачно):
– Каква, по дяволите, е разликата? И без това нямаме избор – да се яде нещо е повече от нищо!

В средата на 19 век в Ирландия върлува епифитотия и унищожава всички посеви на картофите. Започва Ирландския картофен глад, в резултат на който загива четвърт от ирландското население…

Малко по-рано (отново) във Франция…

Сладкарят Никола Франсоа Апер:

– Господа! А знаете ли, че ако запечатаме храната в стъклени буркани и я сварим, тя ще се запази многооо дълго?!

Наполеон Бонапарт:— Хм, хм…Това ще реши проблема със снабдяването с провизии на моите победоносни войски в г*за на географията, където смятам да ги пратя… Произвеждайте незабавно!!!

И тук идва натуралната революция в света на плюскането. До изобретението на Апер консервираните продукти трябвало да се съхраняват или осолени, или кисели/опушени. Сега вече можело да се съхрани практически всяка храна с години, а това значело, че може да се продава на всяко разстояние.

След това храната предсказуемо поевтинява. Широките маси от населението едва ли не за пръв път в историята престават редовно да гладуват, още повече, че прогресът идва със страшна сила..

Американецът Джон Гори (1850 год):

— Пичове, изобретих ХЛАДИЛНИКА!!

Американските железопътни компании:

– Ами ако го поставим на колела… Уау, ще имаме хладилен вагон! Производители на храни, налитайте! Предлагаме ви железопътни превози!

Производителите:

— Готино! А може ли още по-бързо да се превозва? Със самолети например…

Авиостроителите:

— Не, няма начин…. И сега няма начин… И сега също няма начин… О, вече може! Само че излиза скъпичко.

Производителите:

— Нищо, който може, ще си го позволи.

Населението (което в последните 150 години пораснало с цяла глава и натежало средно с 20 килограма, гледайки се в огледалото):

– Уф, струва ми се, че трябва да отслабнем.

Гламурните списания:

– Да се яде не е модерно! Яденето не е модерно! Не е модерно да се яде!

Производителите:

– Вие какво, оглупяхте ли???

Списанията (изправени):

– Модерно е да се яде само на диета! Само растителни храни! Не, само протеини! Не, само без ГМО! Не, само специално разработените в лаборатории от водещите британски учени! Само сурово! Само варено! Само печеното в зехтин, не, само в масло от морски зърнастец, не, само в кокосовомасло! Само сутрин! Само на обяд! Само след залез слънце!

Населението (поглъщащо едновременно сурово, варено и печено заедно с всички масла от сутриндо вечер):

– Да, да, да… Сега чувствам как отслабвам с очите си… Килограмите просто отлитат!… О, падна ми колана?

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account