Има едно чудесно нещо, което се нарича crab bucket theory — „теория за кофата с раци“. Накратко, тя гласи, че раците са толкова глупави същества, че поединично всеки от тях с лекота би излязъл от кофата, но когато един от тях се опита да се измъкне от кофата, близките му веднага се захващат за него и го издърпват обратно.
В името на справедливостта трябва да се отбележи, че всички останали раци също искат да се измъкнат от кофата. Затова и се хващат за предмет, който им се струва подходящ – за горния рак. А това, че той ще падне заради тежестта им, умът им просто не го схваща.
Но пък хората често правят същото напълно осъзнато (или наполовина осъзнато), опитвайки се да предотвратят постижението на всеки друг член на обществото. Или поне да го минимизират, ако някой все пак е успял по-голям успех от останалите.
По този начин много хора се ръководят от принципа „на Вуте да му е зле“ и продължават в същия дух. Все пак, за разлика от безмозъчния рак, човекът винаги е воден от скрити мотиви.
Когато човек се опитва да спре да пуши, а приятелите му говорят: „Така или иначе няма да успееш“ и му подават цигара – това е „кофа с раци“.
Когато получиш второ висше, а колегите ти от работа гръмко се учудват защо ти е – това е „кофа с раци“.
Когато собствените ти родители ти казват, че си глупав, бездарен и нищо няма да излезе от теб – да, да, и това е „кофа с раци“.
Ако мечтаете да се научите да рисувате, напишете роман или да отворите собствена фото изложба, всеки втори ще ви убеждава, че това е загуба на време, наивна мечта и нищо друго. Защото… вече разбрахте. Привет, рачета!
И накрая, класическо проявление на манталитета на рака е бойкотирането и неприемането на успешните членове на обществото. Изследователят Джон Ройека (Jon E. Royeca) привежда многобройни примери на проявления на дадения манталитет в британската, американската, ирландската, японската, китайската, индийската и сингапурската култури.
Как да се преборите? Със самото явление не можете да направите нищо, уви. Такава е човешката природа. Изходът е само един: да бъдете по-силни от „кофата“ и да вървите напред, дори когато ви дърпат назад сто човека. И в никакъв случай да не бъдете вие самите от „раците“.
Може да имате съмнения в себе си и успеха на заниманието, но помнете: силата не носи победа, силата носи борба.
Ако решите да разкажете на някой близък за „теорията за кофата с раци“, го направете внимателно и деликатно – човекът може да ви разбере неправилно и да се обиди. Дайте му да разбере, че ви е нужна подкрепата му и че самия него никога не сте го разглеждали като „котва“.
Можете дори да му предложите да излезете от кофата заедно, за компания. Защо пък не? Понякога на човек му трябва едно такова предложение, за да се вдъхнови и устреми към небето като въздушен балон.