Политици с интересни съдби

Политиците – свикнали сме да ги гледаме в скучни костюми как водят протяжни дебати с високопарни слова. Но те не винаги са били такива. Вижте интересните съдби на четирима политически дейци, чиито истории можеха да се развият по друг сценарий…

Фидел Кастро

Снимка: mopupduty.com

Снимка: mopupduty.com

През 1940 година Куба е малка слънчева страна с правителство, подкрепяно от САЩ, а Фидел Кастро е обикновен студент в Университета на Хавана, който обича бейзбола. Кастро играе като питчър за университетския отбор, а уменията му с ръкавицата дори предизвикват интереса на големите отбори от бейзболната лига, които изпращат скаути да го следят.

През 1949 „Ню Йорк Джайънтс” предлага на Кастро примамлив договор, който включва 5000 $, ако отиде да играе в Щатите. Кастро обаче вече е политически активен и критично настроен към империализма на Америка, но все пак си оставя няколко дни да размисли. Дни, през които се консултира със семейството и приятелите си какво решение да вземе. В крайна сметка отказва контракта, което сварва „Ню Йорк Джайънтс” неподготвени. Вероятно, той е първият латиноамериканец, който им е отказвал.

Десет години по-късно Кастро вече е свалил проамериканското правителство и е начело на Куба. Въпросът е щеше ли да се промени историята, ако Кастро бе казал „Да” на спортната оферта. Твърде вероятно. Без харизматичен и енергичен лидер като него революцията можеше и да не успее, а оттам нататък и Студената война щеше да се развие по друг начин. Известно е, че един от най-критичните моменти в нея бе именно Карибската криза.

 Жорж Ганчев

Жорж Ганчев реклама

Роденият в Пловдив под името Георги Петрушев политик има повече от интересна автобиография. В началото на 60-те, докато у нас наливат основите на комунизма, младият Жорж Ганчев емигрира в Лондон, където завършва Британската академия по фехтовка. Уменията му с рапирата явно са били забележителни, защото на игрите в Мексико сити (1968г.) и Мюнхен (1972г.) той предвожда като треньор олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка. През 1970 г. и 1974 г. пловдивчанинът дори става световен шампион при професионалистите.

Но лондонската мъгла и бойният спорт явно омръзват на Жорж и следвайки утъпкания път на пуританите, той се мести в САЩ. Там Жорж Ганчев решава да се отдаде на по-душевни занимания и завършва курсовете в театралния институт на Лий Страсбърг и Експерименталния филмов колеж “Шеруд Оукс” в Холивуд. В периода 1973г.-1988г. бъдещият политик се изявява като режисьор, сценарист и актьор, който е ангажиран за малки, епизодични роли. По негови думи е автор на 7 филмови сценария в Холивуд, на няколко пиеси, стихосбирки и мемоари.

През 89-а България поема по пътя на промените и Жорж решава, че е длъжен да се върне в родината си, за да участва в изграждането на новородената демокрация. Той става един от учредителите на СДС, а през 1990 година дава начало на своя собствена партия – Българския бизнес блок.

Тони Блеър

Тони Блеър е най-дълго управлявалият министър-председател (1997-2007) в историята на Лейбъристката партия на Обединеното кралство, първият техен премиер след 18 години в опозиция и втората най-млада личност в историята, която е ставала министър-председател. Звучи доста впечатляващо, но преди години младият Тони не е искал животът му да се развие по този начин. Искал е да бъде рок звезда. И по-конкретно – като Мик Джагър.

През 70’-те много младежите предпочитат да са рок звезди пред скучни варианти като счетоводител или световен лидер например. Но Тони Блеър не само мечтае, а и действа. На 19-годишна възраст той се мести в Лондон с надеждата да пробие в музиката и в интерес на истината има известен успех като промоутър на групи

Някои музиканти помнят Блеър като „доста нахален”, но точно това е нещото, което го прави добър в работата.

По-късно бъдещият политик отива да учи в Оксфордския университет, където се присъединява към групата „Ъгли Румърс”, но само след 6 участия тя се разпада. По този повод Блеър заявява „Определено исках да продължа с групата“, но все пак избира да се задоволи с кариерата на политик.

 Емил Кошлуков

Емил Кошлуков

Снимка: TV7

Всеки мъж има по някоя любима история от казармата, но Емил Кошлуков едва ли иска да си спомня за своята военна служба в поделението в Елхово. През 1985 г. „в името на народа” пазарджиклията е осъден на 6 години по обвинение, че искал да предизвика бунт сред войската. Тежката присъда е продиктувана и от заклеймяването, че редникът е „потомствен“ затворник – навремето баща му е бил осъден на 10 години строг тъмничен затвор заради противонародна дейност.

През 1988 г. Кошлуков е освободен предсрочно, а година по-късно записва английска филология в Софийския университет. Впоследствие създава първото Независимо студентско дружество и участва като водач на студентите на кръглата маса на която управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът.

От 1991 г. до 1996 г. Емил Кошлуков е в САЩ, където завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След това се завръща в България и участва активно в обществения живот на страната. През 2001 г. е мениджър на предизборната кампания на НДСВ и става депутат от листата на царя.

Коментари

0 Comments

Пишете ни:

Може да ни изпращате вашите мнения, идеи или авторски материали ...

Sending
2015 © Webmiastoto.com. Всички права запазени.
Close

Log in with your credentials

or    

Forgot your details?

Create Account