
Какво значи „да бъдеш българин“? Всеки жител на нашата страна може да отговори на този въпрос по различен начин. Сега ще видим гледната точка на един американец относно това какво означава да си българин:
Най-важният разговор
След домашната вечеринка в кухнята винаги остават двама души, които водят много важен разговор. И разговарят до изнемогване, по правило до разсъмване. Често такъв разговор е най-важното, а алкохолът е просто средство „да се отпуснеш“ и напълно да се откриеш. Ето защо българите не ходят на психолози.
Счетоводителят
В нашите страни по различен начин се отнасят към счетоводителя. В Америка това е незабележим човек, който води отчет и рядко излиза от кабинета си. В България това е вторият човек в организацията. Без него не се решава нито един въпрос. Той се бори за всяка стотинка с данъчната инспекция и обикновено го ненавиждат всички сътрудници.
Дистанционното
В България всичко може да е с главата надолу, покрито с прах или счупено, но не и… дистанционното. То винаги е защитено със заводска полиетиленова опаковка. Защо, така и никой не ми каза, но аз си мисля, че там се намира тяхното домашно огнище.
Постигането на цели
В щатите сме свикнали да действаме активно, за да постигнем целите си. Тук, за да стигнеш до успеха, понякога не е нужно да правиш нищо. Често с най-голям кариерен ръст е този, който е премълчал, а не е казал нещо, останал си е седнал, а не е станал, съгласил се е, а не е държал на своето.
В офиса
В българския офис е много тънка границата между общото и личното. Толкова тънка, че изобщо я няма. Например кроасан, забравен на масата, означава покана към всички да се нагостят. Сътрудниците с радост участват в личния живот на другите. При това колкото по-малко искаш да ти се месят, толкова повече го правят. Единственото място, където можеш да останеш насаме това е… ех, ако знаете откъде пиша този пост.
Сватбените традиции
В България има много интересни и невинаги разбираеми сватбени традиции. Например не разбирам защо в дома ще командва този не който е най-умен, а който откъде по-голямото парче хляб. А още – когато се целуват започват да викат „Горчиво“. Мисля си, защото съвсем скоро ще им стане несладко.
Фобията във влака
Българите имат много странна фобия – да не умрат от глад във влака. Сериозно, те взимат със себе си толкова храна, че вагоните се превръщат във вагон-ресторанти. Задължителните ястия – печено пиле във фолиo и варени яйца. Когато влакът тръгне, всички започват да поглъщат. При това делят със съседите си. Затова често съседи по купе стават най-добри приятели. Вярно, че когато напуснат купето, повече никога няма да се видят.