Трудна работа е да бъдеш майка! Налага се не само да следиш и да се грижиш за детето, но и да се сблъскваш със съветите на доброжелатели, които знаят всичко. Една майка публикувала в сайта Naranxadul буквално вика на своята душа. Думите й трябва да бъдат прочетени и запомнени от всички.
Правех преди като вас. Мислех, че това е норма. Но умолявам ви, не правете така! Не изказвайте мнението си, ако вие самата не сте майка. Не ни съдете!
Ако обичате, замълчете, когато видите как майка се бори с истерично 4-годишно момченце в кафенето, само защото детето не иска да седи в стола.
Не казвайте, че е лоша майка.
Нямате право да коментирате, защото вие нямате деца. Нямате право да съдите дали тя е добра или лоша майка.
Вие наблюдавате тази сцена за 5 минути, но не сте изкарали 24 часа с това дете.
Ще разберете всичко това едва тогава, когато сами станете майки.
Децата крещят, бягат, плача, вълнуват се, скачат, защото това е природата им. И когато нещо не им харесва, единственият начин да изразят емоциите си, който те знаят, е да плачат или викат.
Родителите ги учат да контролират емоциите си и по този път ще трябва да преживеят още хиляди истерии.
Ние не ги учим да изхвърлят храната то чиниите си, но за тях това е начинът да разберат как е устроен светът.
И вие сте били същите преди много години. И вашата майка е минала през всичко това.
Ако обичате, не съдете, родителите си имат работа с извънредно трудни неща и социалният натиск с осъдителни погледи не им помага въобще.