Един доктор ми разказа, че, колкото и да е странно, по-бързо оздравявали тези, за които се грижели малко.
Понякога ни изоставят в трудна минута — когато се нуждаем от подкрепа най-много от всичко на света. Случва се, човек отава сам и никой не му се притичва на помощ. Мислите ли, че ще загине този човек? Едва ли. Включвайки ресурса, инстинкта за самосъхранение, човекът ще направи всичко, за да оцелее.
И един доктор ми разказа, че, колкото и да е странно, по-бързо оздравявали тези, за които се грижели малко. Не им носели портокали и ананаси. И не ги хранели в леглото. Човекът ставал сам и се отправял към столовата.
Или поне сядал на леглото и взимал лъжицата в ръце — трябва да се яде. И трябва колкото се може по-бързо да оздравее — да се боледува е много разоряващо. И трябва по-бързо да започне да работи. Защото този човек също трябва да издържа някого. Той е този, който оздържа всички, и вкъщи го чакат малки деца. Или престарели родители. Или котка.
И точно такива пациенти се оправяли по-бързо, макар да им отделяли малко внимание. За тях не плащал никой и не им подарявал подаръци, колкото и да е тъжно това. Но те оздравявали по-бързо, отколкото богатите, които били обграждани от внимание и грижи. И им носели цветя, въздушни балони, телевизори, топли одеала, сладкиши и всякакви такиваи. И за които се грижели сестрите…
И по време на стачките на лекарите, когато се провеждали в някои страни, смъртността намалявала. Това е много странно, но е така. През това време почти никой не умрял и не заболял сериозно; хората знаели, че няма кой да им помогне. И организмът включвал допълнителните ресурси. Произтичало „самоспасение“.
Странно е устроен човек, загадъчно. Докато лошата ситуация носи полза във вида на внимание и грижи, тя може да продължи и дори да се влоши. А когато няма на кого да се надява, човекът се изправя на треперещите си крака и отива за супа. Или до тоалетна. А после излиза извън прага на болницата или лошата ситуация, на немощните си нозе, още по-слаб и бледен. Така че няма нищо страшно, ако са го изоставили. Или ако няма кой да му помогне.
Ние имаме много ресурси, които да включим в ситуация на оцеляване: болести, нещастия, сериозни проблеми. Няма на кого да разчиташ — трябва нещо да направиш. Трябва да разчиташ на себе си. На ангел-хранителя. И тихичко да се изправиш, като Робинзон Крузо, който се разболял на необитаемия остров. И се излекувал. И въобще се справил.
А тези, които са изоставили, после ще се върнат, така се случва обикновено. Когато станем отново здрави и успешни. А ние — ние най-добре да се върнем към тези, които искрено ни обичат и са страдали и плакали без нас. И са ни чакали. И са се молили за нас или просто тихо са ридали на вратата — чакайки. Понякога е по-лесно да оцелееш. И леко да преоцениш ценностите. Да направиш инвентаризация на помощта…
Автор: Анна Кирянова