Старият капитан с един дървен крак, протеза-кука, заменяща липсващата му ръка и черна препаска на отсъстващото око влязъл в пристанищния бар и седнал на масата.
Млад моряк, седящ до него, се обърнал уважително към стария морски вълк: „Виждам, че животът Ви е бил изпълнен с опасности и приключения. Позволете да попитам къде изгубихте крака си?“
– Паднах зад борда – отвърнал капитанът. – И докато другарите ми ме върнат на палубата, акула ми откъсна крака.
– Колко страшно! – настръхнал младежът. – А какво се случи с ръката Ви?
– Атакувахме вражески кораб – отвърнал капитанът – Завърза се бой на абордаж и в този бой ми откъснаха със сабя ръката.
– Направо ужасно! – отново се разтресло момчето. – А как изгубихте окото си?
– Изпражнения на чайки – отвърнал капитанът.
– Ама как! – възкликнал младият моряк – Не знаех, че изпражненията на чайките могат да изгарят очи.
– Не, не могат – отвърнал капитанът. – Просто това беше първият ми ден с ръката-кука.