Това се случило преди войната. В гората била къщата на лесничея, но там живеела само една жена. В пожар загубила цялото си семейство, мъж и син. Останало й само едно куче от неизвестна порода. Голямо, черно, с бяло петно на гърдите. То едва оцеляло.
Влизайки в горящия дом, кучето се опитало да изведе детето, но не успяло, момчето се задушило сред дима. А жената изкарала полуживо овъгленото тяло на кучето. В благодарност той й платил с истинска синовна любов, заменяйки загубеното семейство.
Нямайки сили да живее в селото, където се случила трагедията, тя помолила председателя да я назначи на мястото на възрастния лесничей, който дълго време си търсел заместник.
Първоначално председателят упорствал. Нямало как да остави сама жена, в глухия ле, пълен с вълци и мечки. Но жената била настойчива и постигнала своето. Така жената заживяла с кучето. В началото председателят често им ходел на гости, за да ги провери, но скоро разбрал, че новият „лесничей в пола“ се справя добре и ги оставил на мира.
Първата зима минала спокойно, а в началото на пролетта кучето започнало за дълго да изчезва в гората. Жената не знаела какво да мисли, с тревога очаквала закъснелия си „син“. Но веднъж кучето не дошло само.
На ръба, в близост до къщата, стояла млада вълчица. Ето как се разкрила причината за закъсненията и изчезванията. Младото семейство се установило в колиба. И всичко би било наред, но вълчицата никак не можела да се примири с присъствието на човека.
Само жената да се приближавала до колибата, тя веднага се скривала и изръмжавала.
Веднъж през нощта кучето взело да драска по вратата и тихо да скимти. Жената изскочила на двора. Той я завел до колибата. Вълчицата лежала на постелката и трудно дишала. Жената влезнала вътре и, говорейки й нежно, започнала да я опипва.
Вълчицата, отслабена от болестта, не се съпротивлявала, само тихо скимтяла. Всички кости били цели, а пастта чиста. Какво се било случило?
Жената не знаела какво да прави. Разтревоженото куче лежало до приятелката си и с надежда гледало „майка“ си. Понеже нямала сили да си седи в къщата, тя взела стара шуба и легнала в колибата. Събудила се от това, че някой ближел лицето й. Отваряйки очи, тя се срещнала с жълтите вълчи очи.
Вълчицата си подавала носа от шубата, с който се била покрила жената, пропълзяла под нея, свивайки се на кълбо, за да се сгрее. Жената внимателно пипнала носа й. Бил влажен. Спокойна, че всичко е минало, жената заспала.
А после се родили две палета. Две силни красиви момчета. Истински вълчета. Само по ръст и цвят приличали на баща си. Със същите бели петна на гърдите. Но заедно с радостта дошла и мъката. Защитавайки дома от мечка, загинало кучето.
Жената го погребала точно там, до голямата бяла бреза. А после цяла нощ плачели над гроба с вълчицата – две жени, загубили син и мъж. Вълчицата не оставила жената. Скоро и в селото привикнали с нея и започнали да я наричат „невестата“.
Но човешкият живот не е безкраен. Председателят отишъл до дома на лесничейката, когато изведнъж под краката на коня се хвърлил вълк. Едва задържал се на седлото, той вече изваждал оръжието си, когато познал „невестата“.
Вълчицата се втурнала надолу по пътя и скимтяла. Усещайки че нещо не е наред, мъжът пришпорил коня. Той намерил жената в дома й вече студена. Повиканият фелдшер казал, че спряло сърцето й. Погребали жената в селското гробище.
През цялото време председателят виждал тичащите отзад три вълка. Сребристата вълчица и нейните черни синове. А нощем селото не могло да заспи. Вълците виели.
– А какво се случило с вълчицата и нейните вълчета? – попитах аз.
– Те отишли в гората. казват, че вълчицата до самата си смърт така и не допуснала до себе си нито един вълк. А след три години я намерили мъртва на гроба на кучето. Председателят, без да слуша никого, я погребал до него.
Малките пораснали и станали лидери. На тях също им се родили деца. А най-удивителното е, че глутницата, която имали черните вълци, никога не нападали хора и добитък. И ловците не ги закачали. Помнели вярното куче и неговата приятелка.
– Козината им черна, а душата им бяла! – казвали за тях.
Говорели и за странната жена, помагаща на изгубилите се в гората да намерят пътя. А редом до нея винаги две кучета. Едно от които така прилича на вълчица.