История на неравна борба на Човек с Котка за правото да спи там, където си иска, без риска безславно да загине под котешкото дупе.
Първа част от Марлезонския балет
Има котарак. Котарак десет кила.
Има легло. Леглото е с висока тапицирана табла с широчина 10-15 сантиметра.
Има и стопани на котарака, които спят на това легло.
Нощем котаракът скача на таблата на леглото и ходи по нея. Има си нощна котешка алея. Но тъй като в миналия си живот котаракът е бил крава и някои особености е пренесъл в сегашната си инкарнация, на четвъртата-петата разходка губи равновесие и пада долу.
Ако имам късмет, котаракът пада до мен. Ако нямам, върху главата ми се приземява десеткилограмов котарак, незнайно защо винаги със задницата.
Въпрос: как да отуча котарака от този навик?
Беше изпробвано:
– ленти от тиксо, разположени върху облегалката на леглото (в резултат в полунощ трябваше да ги махаме от котката, като едва не я оставихме без скалп).
– нелюбимият аромат на котката иланг-иланг (котаракът ясно е показал, че ароматът не му е любим).
– мандаринови обелки в големи количества (котаракът изпусна няколко обелки върху главата ми, в процеса и сам падна след тях).
Какво още може да се направи?
Втора част от Марлезонския балет
Преди два дни постнах в социалната мрежа вика на душата си.
Получих много отзиви. Два от тях влязоха в действие веднага. Като обещах, докладвам.
Аз обичам простичките и лесно реализируеми идеи. Затова предложението да прикрепя таблата на леглото към главата си, за да му е удобно да пада на нея, бе отложено за по-късно.
За начало взех от детето шест въздушни балона надух ги и ги сложих между стената и леглото. Получи се много красиво. С мъжа ми им се полюбувахме и легнахме да спим.
В средата на нощта проехтя изстрел. Сънена реших, че мъжът ми е застрелял котката (макар единственото оръжие в дома ни да е воден пистолет). Когато светнах, котаракът седеше на пода, обкръжен от парчета син балон и недоволно примигваше.
Преместихме балоните и заспахме отново. Това беше наша стратегическа грешка, доказваща колко малко знаем за котките.
Втория и третия балон той взриви след 20 минути и се оттегли, хихикайки се издевателски. Мъжът настойчиво ме помоли да махна всичко и да спрем за днес с експериментите. Докато скривах балоните в гардероба, котката се промъкна до най-големия и го почука с лапа.
В резултат: минус четири балона, минус два часа сън, минус осем метра нервни влакна на двама възрастни. Плюс забава за котарака.
Тогава на ход бе резервният вариант. Цялата табла бе облепена в няколко слоя фолио, за да шуми по-силно. Уверих мъжа си, че вече ще спи спокойно: котката ще се побои от фолиото.
Общо взето, почти се получи така. Котаракът дойде след няколко часа, когато бяхме заспали. Скочи от гардероба върху фолиото. Фолиото изшумя, котаракът се уплаши страшно, скочи във въздуха и падна върху мъжа ми.
В резултат: минус десет метра фолио, минус 40 капки от билката дяволска уста за успокоение на двама възрастни. Плюс забава за котарака.
Трета част от Марлезонския балет. Ето го и него, нашия герой и спасител:
След като фолиото и балоните не сработиха, започнах да мисля от другата страна: как да не пускам котарака нощем в спалнята.
Първо беше използван ултразвуков уред (коткогон) срещу котки. За съжаление, котаракът не разбра, че това е коткогон. Но пък го разбра мъжа ми, който се намръщи, накани се и накрая стана да проветри стаята. Така че сега имам уред срещу мъже – който иска, мога да му услужа.
Подобна глупост се оказа и леген с вода. Поставихме го с очакването, че котаракът ще го разплиска и ще забрави за леглото (той обича вода).
Очакването се оправда наполовина: котката го разплиска, но не забрави за леглото. През нощта той скочи към нас, разклащайки мокри лапи. В просъница ми се стори, че има двайсет и две. Десет от тях стъпиха върху лицето ми, останалите пробягаха по одеялото и чаршафа.
Накрая шумно целуна мъжа ми по носа, втиквайки в него мократа си муцуна, от която капеше вода.
След това мъжът ми каза да върви по дяволите и че той ще се погрижи за облегалката.
Вечерта донесе лакирана дъска, занимава се два часа, руга невинния креват и накрая я закрепи. Искаше ми се да кажа, че по-добре върху нас да пада котарак, отколкото тази глупост (изпод нея жив никой няма да излезе).
Но видях лицето на мъжа си и реших да замълча. Добре, мисля си, една нощ ще поспим, а после ще я сваля.
В допълнение, преди сън дойде детето и сложи върху нея своите играчки. Махнах с ръка и не започнах да ругая, защото размишлявах кой от роднините ни ще отгледа детето, ако нас ни погребе таблата.
През нощта котаракът дойде. Величествено се разходи до средата на облегалката и пипна с лапа една от играчките. Оказа се интерактивен хамстер.
От съприкосновението с котешката лапа хамстерът се включи. Възкликна: „Абузююююю-ъй!“ и се завтече към котката, светещ от любов.
С радост бих разказала какво се случи след това. Но няма да лъжа, не видяхме. Изобщо не видяхме котарака до сутринта. Хамстерът стигна до края на таблата и се самоуби, скачайки от скалата в легена с вода.
Резултатът: свалихме таблата.
Върху облегалката на леглото сега стои хамстер-стражар.
Котаракът не влиза в стаята. А ако му се случи да зърне хамстера в полуотворената врата, се надува до размерите на манул и в ужас отстъпва.
Източник: eilin-o-connor.livejournal.com/31313.html