През 1838 г. 29-годишният Чарлз Дарвин, вече известен учен и секретар на Геологическото общество в Лондон, се замисля за възможна женитба. Да се ожениш или да не се ожениш не е лесно решение. За да го реши, Дарвин излага своите съображения в малка бележка, която днес представлява доста любопитен документ.
„Документът има две колони, озаглавени„ Жени се “и„ Не се жени “, а над тях в полукръг„ Това е въпросът “. В колонката „за“ брак имало: „Деца – (ако Бог е милостив), Постоянен спътник (приятел в напреднала възраст), с когото ще бъде интересно, обект за любов и игра“.
След известно замисляне Дарвин променил предходното изречение на „поне е по-добре от куче“. Той продължил: „Дом и някой, който да се грижи за дома. Очарованието от музиката и женските бърборения са полезни за здравето, но е ужасна загуба на време.“
Без обяснение Дарвин категорично преместил един аргумент от плюсовете към минусите – толкова важен аргумент, че чак го подчертал. Проблемът с брачната вреда, особено по време на работа, е описана по-подробно.
В графата „Да не се женя“ е отбелязано, че това ще запази „Свободата да ходиш където искаш, свободата да избираш обществото и всичко това, беседите с умни мъже в клубовете, липсата на задължения да посещаваш роднини и отстъпване във всяка дреболия, за да има в замяна разходи и тревоги за децата, възможни кавги, загуба на време – не можеш да четеш вечер, затлъстяване и безделие, тревоги и задължения, по-малко пари за книги, ако има много деца, тогава – принуда да си изкарваш прехраната.“
Въпреки това накрая преообладавали съображенията „за“; в професионалната колона бил записан следният ред на разсъждения: „Боже, непоносимо е да мислиш за цял живот, изразходен като безплодна пчела – на работа, на работа и в крайна сметка нищо – Не, не, няма да стане.
„Представям си цял ден от живота на един отшелник в опушена, мръсна лондонска къща. „Представям си приятна мека съпруга на дивана, хубава камина, книги и може би музика.“ След като описал тези съображения, Дарвин написал: „Жени се – Жени се – Жени се [sic] Q.E.D“.
Но нова вълна от съмнения залели решението. Подхлъзването започнало достатъчно невинно, Дарвин написал: „Това убжеждава, че трябва да се оженя. Кога? Рано или късно“.
Но този въпрос предизвикал финален пристъп на паника, с която много ухажьори са запознати. Разбира се, тази паника е позната и на булките, но безпокойството им е по-скоро породено от съмнения относно правилността на направения избор; достатъчно добър ли е този човек.
За мъжете, доколкото може да се съди от бележката на Дарвин, всъщност паниката не е свързана с определена жена; в известен смисъл самата перспектива за обвързването с партньор за цял живот е плашеща. Защото (поне в моногамното общество) това затъмнява перспективите за близост с други жени, за което призовават мъжките гени.
Това не означава, че предбрачната паника предизвиква буквални образи на различни евентуално желани сексуални партньори; подсъзнанието може да действа по-фино. По един или друг начин обаче мъжете, които ще поверят живота си изцяло на една жена, имат страх от предстоящ капан, от чувството, че дните на приключенията са свършили. “
„Уау!!“ – написал Дарвин, мислено треперейки пред лицето на пожизнените задължения. „Никога няма да науча френски – или няма да видя Континента – или няма да отида в Америка, или няма да летя на въздушен балон, или няма да направя самотно пътуване до Уелс – горкият роб, ще бъдеш по-зле от негър.“
Но след това се събрал и взел съдбоносно решение. „Няма значение, момчето ми, не се обезсърчавай, не можеш да живееш самотен живот, отпаднал старец, самотен и студен, с бездетност, изписана на лицето му, което вече е набръчкано. Няма значение, доверете се на шанса, запази остър поглед, има много щастливи роби. “ Край на документа“.
Заслужава да се отбележи, че на 29 януари 1839 г. Дарвин се жени за братовчедка си Ема Уеджууд. Те са живели заедно 43 години (до смъртта на Дарвин), имат 10 деца.