Непосредствеността, отвореността към всичко ново и живото въображение помагат на нашите деца да намират нестандартни решения във всяка житейска ситуация и никога да не униват.
В потвърждение на това събрахме няколко детски изказвания, които родителите са споделили в социалните мрежи. Просто се насладете:
– Мамо, знаеш ли, че има такава фигура: безъгълник?
– Кръг ли е, какво?
– Ами да.
***
Синът ми с възхитен глас:
– Каква коса има леля!
Лелята се усмихва. Синът ми продължава:
– Като юфка върху главата!
***
Синът ми (на 6 години и половина)
– Мамо, а кой от вас искаше първи да се ожените?
– Баща ти! Направи ми предложение, подари ми пръстен….
– Примамвал те е…
***
– Мамо, а какво е това „подпис“?
– Ами, това е твой личен знак, нещо като печат на всеки човек. Когато получиш лична карта, ще си измислиш свой.
– Мамо, а може ли да нарисувам танк?
***
Питам сина си (5-годишен):
– Сашо, имаш ли приятел Иван?
– Да.
– А той в детската градина обижда ли те?
– Заедно се обиждаме, все пак сме приятели.
***
Говоря с дъщеря си (3 години) как се казват децата в нейната група. Тя:
– Катя, Никол, Радизабога…
Аз в недоумение:
– Как?!
– Радизабога. Госпожата през цялото време й вика: „Ради, за бога, не плачи“.
***
Опитвам се да сваля пуловера от дъщеря си (2 години), но нещо се разсеях. Тя уплашено:
– Мамо! Къде съм?
***
Катя (9 години) пита:
– Мамо, а има ли някакъв вид борба специално за момичета?
Николай (7 години) от другия ъгъл на стаята:
– Разбира се, че има! Борба за мъж се нарича…
***
От банята:
– Мамо, мамооо… Дай ми още една кърпа! Мих си краката… и случайно си измих главата.
***
Бабата задава загадка на внука Виктор (6 години):
– Рижа, хитра, влиза в двора – брои всички кокошки. Що е то?
– Съседката леля Галя!
***
Готвим се да ходим на йога. Юлияна (7 години) капризничи в стил „Това няма да го облека! Това не се съчетава с това!“ Укорявам дъщеря си:
– Юлияна, държиш се отвратително!
Дъщеря ми учудено мига с мигли:
– Защо пък отвратително? Нормално женско поведение!
***
За обяд съм приготвила пиле в сметанов сос. Михаела (6 години):
– Мамо, днес месото е вкусно… (пауза)… и тази бяла космическа слуз също.
***
Качваме се в асансьора. Казвам на Владо (2 години и 5 месеца):
– Не пипай стените с ръце, тук лошите чичковци пишкат.
На другия ден викаме асансьора, вратите се отварят, излизат двама мъже. Владо на висок глас:
– Изпикахте ли се вече?
***
Опитваме се с баба му да обясним на четиригодишния Антон как трябва да се държи. Той ни съобщава със спокоен твърд глас:
– Нямам намерение да слушам съветите на бивши момичета.
***
Кристина (4 години) разглежда албума със снимки на баба си и пита:
– Мамо, а когато баба е била млада, целият им свят ли е бил черно-бял?
***
Шестгодишният ми син не разбира нищо от това, което говори брат му на една годинка, и пита:
– Мамо, а ти сигурна ли си, че той е българин?
***
Дъщеря ни (2 години и половина):
– Татко, не отивай на работа, остани с нас.
– Ако баща ти не ходи на работа, няма да има какво да ядем.
– Ами да. Тати ще изяде всичко.
***
Дете гледа изпълнение на оперен певец и казва:
– А когато в детската градина викаме така, ни се карат…
***
-Мамо, а защо печката е толкова мръсна?
– Баща ти пържи яйца.
– Как, без тиган ли?