***
С мъжа ми сме ветеринарни лекари. Раждането ми бе трудно: 12 часа борба, цезарово, реанимация… Когато дойдох на себе си след упойката видях усмихнат съпруга ми. Попитах го: „Детето живо ли е? Здраво? А захапката му нормална ли е?“ „Да – отвърна мъжът ми – и опашка вече му присадихме“.
***
Родих дъщеря си, а лекарят се върти около мен, и двамата сме уморени… 12 през нощта е, а аз имах тежко раждане. Докторът се приготви да си ходи и аз го попитах: „Докторе, а кога можем да дойдем за второ?“ Докторът уморено си погледна часовника и каза: „Смяната ми е във вторник“.
***
Една приятелка отишла при лекаря за преглед, УЗД.
Лекарят:
– В кой месец сте?
Приятелката:
– При мен е април, а при Вас?
***
Мъжът ми ме докара в родилното за по-удобно през уикенда, за да избегнем суетенето и задръстванията. Контракциите започнаха в неделя вечер, а на сутринта мъжът ми сънен каза: „Ако се роди днес, ще бъде Мишо, ако ли не – ще бъде Артур Пирожков“.
***
На първия ми ултразвук ми казаха: „Бебето е едно, сърцето бие нормално“. На втория ултразвук (след две седмици): „Ще имаш близнаци, мамче!“ На третия преглед: „Три съвършено нормални плода, развиват се пропорционално…“ На четвъртия семейството ми не ме пусна… за всеки случай.
***
Вкараха ме в родилното отделение, настаниха ме в отделна стая. И наоколо тишина. Сякаш съм сама. Питам: „А защо не крещят?“ Погледнаха ме странно и ми казаха: „При нас раждат културно“.
***
От отворената стая се чува измъчен момичешки глас: „Ох, как боли! Не искам да раждам!“, а в отговор се чува спокойният глас на лекаря: „Разбира се! Сега ще родим набързо и повече няма“.
***
