Син на пристанищен хамалин, Николо Паганини не само успял да стане известен в цял свят, но и свиренето му на цигулка било толкова виртуозно, че породило невероятни слухове: цигуларят бил сключил договор с дявола, а вместо струни в цигулката му били вплетени червата на измъчвани от него жени.
Паганини наистина свирел така сякаш изглеждало, че това е отвъд предела на човешките възможности. Успехът му сред жените бил зашеметяващ, а личността му била обгърната от ореол на тайнственост.
Пътят към славата за Паганини не бил безпрепятствен. В детството му се налагало да търпи тиранията на баща си, който го карал да се занимава с музика по цели дни, без да му дава да излиза на улицата.
От недостатъка на кислород, движенията и прекалената преумора момчето изпаднало в каталептична кома. Родителите му го сметнали за мъртъв и едва не го погребали. След болестта той не спрял заниманията и скоро славата на талантливия цигулар стигнала далеч отвъд Генуа.
На 8-годишна възраст Николо Паганини написал соната за цигулка и няколко трудни вариации. Като юноша той създал голяма част от своите знаменити капричио, които и до днес си остават уникално явление в музикалната култура.
В свиренето на цигулка Паганини бил истински виртуоз. След като бързо усвоил традиционната техника, той започнал да експериментира: имитирал пеенето на птиците и човешки смях, звученето на флейта, тръба, рог, мученето на крави, използвал разнообразни звукови ефекти.
На 19 години той преживял първата и единствена истинска любов към жена, чието име никога не назовал. Романсът им не продължил дълго, но оставил отпечатък върху него за цял живот. От тогава той чувствал постоянна самота, въпреки множеството любовни връзки.
Веднъж Паганини сключил облог, че ще може да дирижира оркестър с помощта на цигулка, която ще има само две струни. Не само успял да спечели облога, но и направил впечатление на сестрата на Наполеон елиза Бонапарт – впечатляващата корсиканка от възторг загубила съзнание.
Така започнал техният романс. Свиренето на две струни не стигнало предела на възможностите на Паганини: на рождения ден на Наполеон той надминал самия себе си, свирейки на една струна. Цигуларят бързо изгубил интерес към Елиза, като се увлякъл по другата сестра на Бонапарт – Паулина Боргезе. И тяхната връзка била кратка.
Със същата лекота като жените, Паганини покорявал градове и държави. Ръкопляскали му в Италия, Австрия, Германия, Франция, Англия, Ирландия. Където и да се появявал, веднага се случвали забавни истории, пораждащи слухове.
Хайнрих Хайне писал за това във „Флорентински нощи“: „Да, приятелю мой, вярно е всичко, което се говори за него – че когато Паганини бил капелмайстор в Лука, се влюбил в една театрална примадона, ревнувал я е като някакъв нищожен абат, вероятно е станал рогоносец, а после, по добър италиански обичай, заколил своята неверна възлюбена, попаднал в Генуа на каторга и се продал накрая на дявола, за да стане най-добрият цигулар в света“.
След концерт във Виена един слушател твърдял, че видял как зад гърба на музиканта стоял дявола и ръководел ръката и лъка му. Журналистите подхванали тази новина и я съобщили напълно сериозно.
В многобройни карикатури го изобразявали по безобразен начин, във вестниците го представяли за алчен, стиснат и дребнав човек, завистниците и враговете пускали за него нелепи слухове. Лошата слава го съпровождала навсякъде и завинаги.
След смъртта на Паганини епископ от Ница го обвинили в ерес и забранил църковното погребване на останките му. Погребението се състояло 56 години след кончината му и очевидци твърдяли, че за цялото това време тялото нетленно, а из гробището се чували звуци на цигулка.
Така, дори след смъртта си, гениалният цигулар останал предмет на слухове и легенди.