Статистиката, както е известно, знае всичко. Спортната статистика не прави изключение. Например, любителите на точните цифри са пресметнали, че през 2010 година на нашата планета са били проведени 156 международни маратонски бягания.
В 126 от тях са победили спортисти от Кения. Но това не е всичко – повечето от тези победители са представители на племето календжин. Общата численост на този народ е около 3,5 милиона души, а главното им занимание е скотовъдството.
Каква е тайната на този най-бърз в света народ? Учените упорито се опитват да разгадаят тази тайна.
Едни смятат, че всичко е заради структурата на телата. Представителите на племето календжин имат тънки глезени и прасци, което дава сериозно предимство на бегачите.
Други са уверени, че основна роля за невероятната издръжливост на кенийците има начинът им на живот. Скотовъдството те кара много да се движиш. Понякога на пастирите им се налага да преодоляват за едно денонощие повече от десет километра.
Диетолозите стигнали още по-далеч. Те се опитали да разгадаят храненето на народа календжин. Но бегачите заявяват, че не се придържат към някаква специална диета, ядат когато искат, а основната им храна е царевичната каша – угали.
Според още една теория, организмът на кенийските бегачи е по-наситен с кислород, отколкото сред средностатистическия жител на нашата планета.
Племето календжин живее в планинска местност, където средната надморска височина е над 2 000 метра. Това води до насищане с кислород и дава преимущество на представителите на Източно-африканската долина над маратонците от равнинните страни.
Между другото, скептиците оспорват това твърдение – Кения далеч не е най-високопланинската страна в света.
В края на 20 век кенийските бегачи били подложени на сериозно изследвания в Научния център за мускулни изследвания в Копенхаген. Спортистите от Скандинавия също били сред най-добрите маратонци в света, но не можели да се сравняват с кенийците.
Обикновен юноша от племето календжин след няколко месеца редовни тренировки побеждавал в бягането на дълги дистанции европейските професионалисти.
Учените стигнали до извода, че кенийците имат предимство в бягането на генетично ниво. В частност, структурата на краката им прави бягането по-ефективно и води до по-малко изразходване на енергия.
Някои изследователи дори заявили, че бегачите от племето календжин имат незаслужено предимство. Но кенийският бегач Кип Клейно, победил на Олимпиадата през 1968 и 1972, заявил, че бягането, на първо място, е „умствена дейност“.
Така че няма една-единствена причина за успеха на кенийците. Но това не им пречи да печелят лъвския пай сред всички раси на дълги разстояния.