През утрото на 1 май 1945 година от щаба на 1-ви Беларуски фронт излязла изключително важна телеграма в четири страници машинописен текст.
Командващият фронта маршал Жуков информирал Йосиф Сталин за депеша от Имперската канцелария, за подписи на Борман и Гьобелс, предадени на съветското командване чрез генерал Кребс. От депешата и по думите на генерал Кребс станало известно за самоубийството на Адолф Хитлер.
Както се изяснило, телеграмата била формалност, след пристигането на Кребс в щаба на фронта Жуков веднага се свързал със Сталин. След известната реплика на съветския вожд: „Наиграл се, подлеца. Жалко, че не успяхме да го заловим жив!“ маршал Жуков фактически превел въпросите му към немския генерал. Сталин се отнасял към смъртта на немския враг много скептично. На 2 май ТАСС официално заявил съмненията на СССР по този случай.
Първите основания за съмнения на Сталин
Недоверието на „ВърховнияЮ била напълно оправдана от това, че мястото на произшествието и самият труп на фюрера се намирали в правителсвения квартал, който съветската армия все още не била овладяла.
Никой от тези, на които Сталин се доверявал, не видял с очите си мъртвия Хитлер, а свидетелствата на немците имали косвен характер. В спомените на Жъков и Чуйков този случай е представен като опит на командването на Вермахта да мотивира преговори за примирие с новата власт на Райха в лицето на Гьобелс и Борман.
Предложението на немците било отклонено с директна забрана за преговори от самия Сталин. Всяко общуване с врага се допускало само при обявяване на готовност за пълна и безусловна капитулация.
Съмненията в искреността на хитлеристите се подклаждали и от думите на генерал Кребс за намеренията на новата германска власт да скрие смъртта на Хитлер. Това се обяснявало с изострянето на политическите интриги, включващи опозорените Химлер и Гьоринг на фона на окончателния крах на Райха.
Наследниците на Хитлер отклонили предложението за капитулация и продължили разгрома си. Обикновените войници и офицери не издържали на натиска и започнали масово да се предават в плен. Осъзнавайки безсилието си, нацисткото ръководство започнала със самобуийствата, опитвала да се скрие в неизвестни посоки, предлагало услугите си на съюзниците и търсело други начини да избегне отговорността.
Когато на 2 май 1945 г. властите на Райха официално обявили самоубийството на Хитлер, Западът се зарадвал, а СССР бил сдържан в емоциите. ТАСС като официален рупор на съветската държава, не без влиянието на Сталин, представил тази новина с известно съмнение.
Акцентът не бил върху факта за смъртта на фюрера, а върху липсата на доказателства. Обърнало се внимание на факта, че трупът на Хитлер все още не е открит, а раздухването можело да помогне на най-големия злодей на нашето време да се покрие.
На 5 май 1945 г. са открити предполагаемите тела на Хитлер и съпругата му Ева Браун. Експертите започнали да проучват останките за потвърждаване на личностите. Заключенията на комисията обаче никога не били напълно приети от Сталин.
В многобройни разговори с неговия антураж и хора от американските и английските управляващи кръгове, Сталин предполагал, че Хитлер е много вероятно да бъде жив. Той не вярвал, че самоубийството на фюрера е безспорно.
На Запад мнозина също се съмнявали в официалната версия за самоубийството на Хитлер. Някои британски изследователи въз основа на публикувани разсекретени документи от архивите на ФБР доказват, че Хитлер вероятно е могъл да надживее Сталин скрит някъде. В научната историческа общност на това се гледа с голяма доза скептицизъм. Няма преки факти, косвените са много произволни, но съмненията остават.