Дори след такова злощастно, късащо душата поражение като загубата от Белгия, феновете на Япония си събраха всичкия боклук на своята трибуна.
Играчите и персоналът на националния отбор на Япония също така си почистиха съблекалнята и оставиха бележка с надпис «Спасибо» („Благодаря“).
Интересува ни едно нещо: защо японците са толкова акуратни и чистоплътни?
Защитникът на Япония Мая Йосида отговаря така: „В Япония казват, че трябва да оставиш всяко място по-чисто, отколкото е било преди теб. Ние сме много горди с това как медиите и феновете от целия свят се отнесоха към поведението на нашите фенове“.
Ние ще ви разкажем малко повече за японските правила:
1.Трудно е да се повярва, но във времената на следвоенната индустриализация боклукът бил сериозен проблем за Япония. Не го извозвали навреме, нямало място в депата за отпадъци.
В средата на 90-те в Япония приели жестоки закони, през 2001 създали министерство на околната среда – и вече проблем с боклука не съществува.
2. Всеки, който пристига в Япония и си взима апартамент, е длъжен да изучи гоми-гайд (гоми ли ごみ е боклук на японски).
В град Ниихама например списъкът от правила е дълъг 42 страници. В една от токийските брошури се казва: „Въпросите, свързани с боклука, лесно могат да провокират проблеми със съседите.За да ви е комфортно и на вас, и на цялото общество, е важно да се съблюдават местните правила по събиране на боклука“.
3. Уточнението за локалност е важно. Във всеки град има свои правила. Най-често всичкият боклук трябва да се раздели на 4 категории: изгоряем, неизгоряем, рециклируем и едрогабаритен (но това е лекият вариант, категориите могат да бъдат няколко пъти повече).
В някои райони за всеки вид боклук трябва да се купят специални разноцветни пакети. Някъде има изискване пакетът да се подписва със собственото име.
Жителите имат ясен график в кой ден трябва да оставят на улицата определен вид боклук. Ако объркате деня и вида отпадъци или смесвате различни видове боклук, върху пакета лепят заплашителен стикер с предупреждение. Този, който не се поправи получава глоба и големи проблеми със съседите.
Строгите правила се прилагат и в рамките на категориите боклук. Не е достатъчно събирането на всички пластмасови бутилки и кутии, стъклени бутилки и алуминиеви кутии в една опаковка – например PET бутилките (с номер 1 в триъгълника отдолу) трябва да бъдат изхвърляни отделно, защото са от най-нискокачествената и токсична пластмаса.
4. Понеже Япония не може да си позволи да извозва боклука, тя активно го изгаря. Всичко е екологично: отпадъците се обработват с плазмен поток при температура от 1220 градуса – така се разрушават токсичните вещества и не се образува смола
Получилата се пепел се пресира в брикети, които се полагат в основите на сгради и изкуствените острови. Един от престижните райони на Токио – острова Одайба в Токийския залив – е построен точно така.
5. На улиците в Токио е много трудно да намерите кофи за боклук, но пък не е мръсно: японците отдавна са се научили да изхвърлят излишното там, където е разрешено (например всички видове контейнери присъстват в магазините). Развитието на навиците са способствани и от глобите – до 85 хиляди долара за незаконно изхвърляне на боклук.
Броят на контейнерите било силно намалено след терористичен акт от 20 март 1995 година: тогава терористите от нерелигиозната секта «Аум Синрикьо» използвали в метрото веществото зарин – загинали 12 души, а отравяне в тежка степен получили 5000. Властите решили, че контейнерите за боклук са много удобни за осъществяване на нови атаки.
***
Японците така са свикнали с вътрешните правила, че дори не могат да си представят как можеш да си тръгнеш от стадиона без да изхвърлиш кенчетата от бира или опаковката от храна.
За тях това е норма и задължение, за повечето европейци – шок.