Когато бягаш, ти го правиш сам. Ако бягаш с още някого, то непременно ще се опитваш да бягаш по-бързо от него. А пък при занимаване със секс винаги се опитвате да свършите заедно. Следователно, сексът „развива навиците да работите в екип и да се борите с егоизъм“. Бягането не.
За бягането е необходимо да си купите много спортни дрехи, някои от тях скъпи. За секса е достатъчно, точно обратното, просто да свалиш всички дрехи. По този начин може да констатираме, че сексът „развива чувството за пестеливост и се бори с прекомерното потребление“. Бягането не.
За бягането трябва да станеш от леглото. При секса е точно обратното. Всички знаем, че в леглото се чувстваш по-добре откъдето и да било. Затова сексът е начин „да се занимаваш с най-приятното нещо на най-приятното място“. Бягането не.
Бягането изисква по-големи усилия, а удоволствието е по-малко. Сексът дава повече удоволствие при минимални усилия. По този начин разбираме, че сексът позволява „да се достигне максимумът при минимални усилия“, което никога не можеш да постигнеш с помощта на бягането. След бягането обикновено се чувстваш кофти заради умората и болките в коленете. След секса е съвсем друго нещо: усмивка до уши. Ясно е, че сексът „показва радостите в живота ни“. Бягането не.
Ако те викнат да бягаш, обикновено си намираш някакво оправдание. Сега да бъдем откровени: а ако иде реч за секс? Ще полетиш като куршум! Нещата са ясни: сексът „развива чувството за пунктуалност“. А бягането не.
След завършване на бягането обикновено нямаш желание да повториш. А след секса желанието да повториш те спохожда доста често, така че сексът пробужда „истински интерес към това, което вършиш“. Бягането не.