Това писмо от неизвестен автор ще развълнува душата на всяка майка. Думите много точно описват това, което чувстват майките към порасналите си деца:
„Скъпи сине! Как искам сега да се върнат онези времена, когато беше мъничък! Ужасно искам да си спомня миризмата на кърмачето и още веднъж да почувствам какво е да те люлея на ръцете си… Още веднъж!
Разглеждам детските ти снимки – такова здраво момченце с жив поглед, така ми се иска да чуя ОНЗИ твой глас!
Гледайки порастващите синове, въргаляйки се с книга на дивана под одеялото, НИКОЙ от нас не се замисля, че точно тези моменти след години ще изглеждат точно онова щастие, което искаме да се върне. Не успях да мигна с очи, докато това време отмина безвъзвратно.
Ти и до днес за мен си мъничко момченце, дори въпреки това, че маратонките ти вече са почти същия размер като ските ми. Сине, как успя да станеш толкова приятен мла човек? Просто се гордея с теб!!! И ти благодаря, че всеки ден имам повод да се гордея с това, че точно аз съм твоя майка.
Майчинството всъщност се оказа далеч по-трудно, отколкото можех да си представя; и аз, като всички, направих куп грешки. Но ти пък стана наградата на целия ми живот. И с теб имах щастието да разбера какво значи да обичаш близък човек. Защото да имаш син се оказа толкова увлекателна работа, разнообразна и нескучна. Не очаквах всичко това, както и трудностите.
Аз винаги ще бъда по-голяма от теб с 24 години. Това е много. Мисля си, че колкото по-голям ставаш, толкова по-малка ще изглежда тази разлика. Но ти, надявам се, винаги ще останеш моето момченце, а аз твоята майка;
Онази, чиито ръце винаги ще те прегърнат, чието сърце винаги ще откликне на всяка твоя беда или молба. Когато те виждам млад, здрав, достойно държащ се мллад човек, си мисля за това, че ти си най-добрият подарък в моя живот.
Успех във всичко, сине! Обичам те. Твоята майка“.