Може ли една майка да не познае четиригодишния си син?
През август 1912 г. 4-годишният Боби Дънбар, заедно с родителите и по-малкия си брат, почиват на езерото Суейс в Луизиана, на 40 км от дома. На 23 август момчето изчезнало.
Майката повикало децата на вечеря, но само едно се отзовало. Преди малко Боби бил пред нея, а сега нямало и следа от него. Езерото Суейзи е заобиколено от гъста гора, блата, обитавани от алигатори – не е най-доброто място за семейна екскурзия с малки деца. Ласи и Пърси Дънбар, родителите на Боби, претърсили всичко, което могли и отишли в полицията.
Целият свят търсел Боби. Езерото първо било изследвано от водолази, после хвърлили няколко пръчки динамит, така че тялото да бъде изхвърлено от експлозията. Стотина души претърсвали горите и блатата, убили и отворили стомасите на десетки алигатори, които срещнали по пътя.
Съобщения със снимка на момчето били изпратени до всички щати, семейството предложило награда от 5 хиляди долара (семейството било доста богато) за информация за съдбата на сина им, а притеснените жители на родния град на Боби Опелусас се включили и събра още хиляда долара за наградата.
Търсенията не дали резултат. Единствената следа били детски следи край гарата. Осем месеца по-късно, когато шансовете момчето да бъде намерено живо почти се изпарили, някой докладвал на полицията, че е видял в Мисисипи момче, което прилича на снимката от рекламата.
То било с по-възрастен мъж. Полицията бързо открила мъжа, а с него и момчето, което наистина приличало на Боби. Мъжът на име Уилям Уолтърс казал, че пътува из страната, печелейки от случайни работи, а бебето е неговият племенник на име Брус Андерсън.
Ласи Дънбар и Джули Андерсън, която била майка на Брус, били извикани в града, където било открито момчето. Ласи пристигнала първа. При първата среща тя не разпознала сина си в момчето.
По време на едно пътуване с чичо си той бил станал много мръсен, но когато го измили, Ласи разпознала Боби по бенките по тялото му. Някои вестници писали, че момчето, като видяло Ласи Дънбар, се зарадвало и се втурнало да я прегърне.
Други издания описват реакцията на момчето като хладна. Все пак Дънбар обявили, че синът им е намерен. В родния им Опелусас семейството било посрещнато като герои. В тяхна чест бил организиран парад и Боби бил возен с пожарна кола по главната улица.
Джули Андерсън много закъсняла за разпознаването, тя видяла детето когато вече било в къщата на Дънбар. Показали й пет момчета на същата възраст и с еднакви дрехи, единият от които бил Брус. Тя не успяла да посочи сина си. Но на следващия ден й позволили да види Брус и тя била убедена, че това е нейният син, отново по бенките по тялото.
Семейство Дънбар решили да докажат, че Брус е техният Боби чрез съда. И те спечелили процеса. Те били богати, а Андерсън била бедна. Семейство Дънбар имали перфектна репутация, а Джули Андерсън имала извънбрачно дете, което оставила за няколко дни при един чичо, докато отишла да си търси работа, и тези няколко дни се превърнали в месеци.
Дори показанията на жителите на града, в който известно време Уилям Уолтърс живеел с племенника си, че момчето е било виждано там преди Боби да изчезне, не убедили съда. Боби/Брус останал при семейство Дънбар, докато Уилям Уолтърс бил осъден на доживотен затвор за отвличане на дете.
Джули Андерсън се премества в същия град, чиито жители свидетелстват на процеса. Там тя намерила съпруг и ражда седем деца от него. Джули работела като медицинска сестра, била обичана и уважавана от съседите. Тя починала през 1940 г. и до последните си дни твърдяла, че Дънбарови са откраднали сина й.
Уилям Уолтърс лежал само две години. След като бил освободен, той продължил да се скита. Починал през 1945 г. и също казвал до последно, че не е виновен и не е крал деца.
А Брус / Боби, според Дънбарови, си спомнил старата си къща, приятелите си и заживял съвсем нормално като син на Ласи и Пърси. Той пораснал, оженил се, отгледал четири деца и умрял през 1966 г. Никога не се съмнявал, че е Боби, а не Брус.
Историята за похищението се е превърнала в семейна легенда на Дънбар. През 2004 г. внучката на Боби провежда собствено разследване и убеждава роднини да си направят ДНК тест. Тестът потвърди, че човекът, който е наричан Боби Дънбар през целия си зрял живот, е бил Брус Андерсън през цялото това време.
Съдбата на Боби Дънбар все още е неизвестна. Внучката на Боби, тоест Брус, смята, че най-вероятно алигатор е изял изгубеното дете.