– Тя ме нарече „дърта клюкарка“!
– А тя мен „стара закачалка“!
– Спрете вече, моля, избавете ме от вашите любезности – прекъсна разправията инспектор Варник – и ми разкажете само това, което се е случило.
– Никога не съм предполагала, че има на света такива хора! – започна фрау Хаберкорн – Днес прострях на двора бельо…
– На тези ленени парцали тя вика бельо! – язвително отбеляза фрау Саломон.
– Изчакайте – прекъсна я инспектор Варник – И така, какво се случи с вашето бельо?
– Виждате ли, сутринта прострях бельото да се суши на двора. След около час погледнах през прозореца и изведнъж виждам как фрау Саломон…
– Това е лъжа!
– Тогава видях как фрау Саломон сваля моето най-хубаво бельо, сгъва го и се опитва да го прибере в чантата си!
– Господин инспектор, не бих се докоснала до нейното бельо дори с клещи. Можете да обискирате дома ми!
– Не се вълнувайте, фрау Саломон. Убеден съм, че не сте откраднали бельото. А Вас, фрау Хаберкорн, Ви съветвам да се извините за думите си и като цяло да се помирите и да ме избавите от постоянните си дрязги.
А сега нека надникнем в помещението и спокойно да изясним всички обстоятелства. Какво накара инспектор Варник да се усъмни в справедливостта на обвиненията на фрау Хаберкорн?
Съдейки по шала, кожусите и ръкавиците на инспектор Варник, на улицата е мраз. Мокрото бельо след час ще бъде толкова замръзнало, че да го сгънеш и пъхнеш в чантата е практически невъзможно. Оттук може да се заключи, че фрау Хаберкорн лъже.