На 13 октомври 1928 година футболистите на лондонските отбори Арсенал и Челси за пръв път излезли на терена с номера на фланелките си. През 30-те години техният пример бил последван от много други клубове, а от 1950 година номерата започнали да се използват и на световните първенства.
Интересно е, че дълго време номерът отразявал амплоата на футболиста. Вратарите излизали на полето под №1, а №11 се давал на левия нападател. На смяна влизали футболисти с номер 12, 13 и така нататък.
Първи нарушава тази традиция холандецът Йохан Кройф. Още в един от младежките отбори той излиза на терена с №14. Мачът завършва с победа и Кройф решава да не променя традицията, неизменно стъпвайки на зеления килим с този номер.
Едва в края на своята кариера гениалният холандец отива в САЩ, където играе за местния «Космос» от Ню Йорк с номер 30.
През 1978 година националите на Аржентина дълго не могли да си поделят фланелките преди домакинството си на Мондиала. Тогава треньорът Меноти намерил оригинално решение, раздавайки им номерата по азбучен ред.
Затова с №1 зрителите видяли на турнира нападателя Алонсо, а вратарят Фильол играл с номер 5. Тази традиция аржентинците запазили и за следващото световно през 1982 година. Изключение направили само за великия Марадона, давайки му обичайната „десетка“.
През 1999 година в състава на шотландския Абърдийн се появил мароканецът Хишам Зеруали,, който получи в клуба прозвището „Зеро“. Играчът дори си взел фланелка с номер „нула“. След няколко години Зеруали загинал в автомобилна катастрофа, а необичайният номер му бил даден завинаги.
В московския Торпедо никой от футболистите не играе с №1. По решение на клуба този номер е завинаги даден на феновете на тима.
А пък в състава на руския Спартак няма да видите играч с №72. Това също е знак на уважение към привържениците на клуба. Смята се, че именно през 1972 година се е появило фенското движение на „червено-белите“.
Според правилата на ФИФА на играчите се разрешава да използват номерата от 1 до 99. Но няма правила без изключение. В мексиканския клуб „Ягуар“ Адолфо Баутисто излязъл на игрището под №100. Разрешение му дала местата мексиканска федерация.
Истината е, че в историята на футбола е имало и по-големи номера. През сезон 1996/1997 г мексиканецът Хесус Арелано играл за своя «Монтерей» под №400. И за това си имало обяснение – тогава градът Монтерей отбелязвал своя 400-годишен юбилей, затова и решили лидерът на отбора да играе един сезон с този необичаен номер.