„Хобот до самата земя и бивни, насочени към небето; неуязвим за копия и стрели; от рева на страховития им строй трепери и пътят, и полето, и светът“. Този тайландски средновековен автор е посветил много възхитителни строфи на бойните слонове.
До XV—XVI век слонската войска (елефантерия) е една от най-ефективните. Азиатските пълководци от столетия усъвършенствали уменията да воюват с помощта на сивите гиганти.
Родината на бойните слонове
Жителите на Индостан първи опитомили слоновете – и първи ги отправили на война. Въз основа на индийските скулптури и рисунки историците пресъздават еволюцията на тактиката: ако самите древни индийски пълководци просто изправяли десетки слонове срещу врага, то в средата на първото хилядолетие пр. н. е. вече се проследява традицията да се използват тези животни като централна бойна единица, на която са необходими подкрепление и конвой – както самолетите или танковете в съвременните войни.
В Индия вече започнали започнали да предпазват слоновете с доспехи – първо с тъкани одеяла, а през XIV—XV век и с пълноценни брони.
Персийските царства. История на неуспехи.
В стратегията за използване на слонове в бой персите били още по-изобретателни от индийците, само че не им провървяло с противниците: историята помни две известни битки с участието на бойните слонове и след двете съответните персийски държави спрели да съществуват.
В битката при Гавгамела слоновете на цар Дарий не успели да отразят атаките на войските на Александър Македонски и поражението сложило край на държавата на Ахеминидите. А след хиляда лета, воювайки при Кадис с персите от династията на Сасанидите, арабите се досетили да прережат кожените подпруги, които прикрепяли кулите към слонските гърбове.
Съоръженията падали и се чупели и на следващия ден персийците останали без слонската си армия. Така те загубили решаваща битка и територията на царството преминала под контрола на арабите.
Китай. С огън и меч.
В средновековен Китай слоновете понякога се използвали в бойните действия – само до тогава, докато горите, където били ловени дивите слонове, не отстъпили място на градовете и обработваемите земи.
Древните китайски царства не се отличавали със специални умения в дресировката, защото използвали груби тактики: в хрониките на царството Чу в епохата на Воюващите царства, например, се разказва как войниците привързвали към опашките на слоновете горящи клонки. В паниката слоновете се втурвали напред и стъпкали армията на царството У.
Тайланд. Слонът – моят приятел, съратник и брат
Народите, живеещи на територията на съвременен Тайланд (в миналото кралство Сиам), имали специални отношения със слоновете. Слоновете участвали във всички военни конфликти на Сиам от древността и до средата на XIX век.
Ако в страните, където тези животни били екзотика, по принцип ги хвърляли в пехотата и кавалерията, то в Югоизточна Азия, където елефантерията била част от всяка уважаваща себе си армия, специален вид сражение – дуели на върха на слонове. Специално за тях в Сиам измислили нгао – криво острие на дълга дървена дръжка.
Ако не броим спасяването на Рим от гъските, то Тайланд е единствената страна в света, която дължи независимостта си на животни: върху гърбовете на бойните слонове сиамските войници в края на XVI век прогонили от страната бирманските нашественици.
Според легендата, в една от сраженията на тази война загинала сиамската Жана Д’арк, кралицата на Суриотай: тя съпровождала мъжа си във войната и спасила живота му, отправяйки своя слон срещу бирманския военачалник. Врагът пронизал кралицата с остро нгао, но кралят бил спасен.
Подвигът на кралицата на Суриотай не повлиял на хода на войната: противопоставянето на Бирма и Сиам продължило още 300 години и завършило едва след като Бирма станала английска колония. Сиам, незнаещ какво е да си колониална администрация, спрял да воюва и всички слонове от бойни се превърнали в мирни.
Сега въоръжените с нгао хора на гърба на слоновете са просто любители на историческите реконструкции: в Тайланд има няколко исторически клуба, чиито участници се учат в тънкостите на бойните действия с участието на слоновете.