През 1876 година в България, намираща се под турско робство, избухва Априлското въстание, което е жестоко потушено от турските власти. Скоро след трагичните събития, разтърсили целия свят, на Балканите се оказва известният руски художник Константин Маковски.
Разказите за зверствата на турците направили толкова силно впечатление на темпераментния живописец, че той, който изобщо не е бил склонен към изобразяване на трагедии и драми, без да се замисля за кратко време създал голямо платно на име „Българските мъченици“.
През 1877 година художникът представил картината на изложба в Петербург, като планирал всички пари от продажбата на произведението да бъдат изпратени в България като помощ за пострадалото население.
Платното, изобразяващо драмата, е по-скоро изключение в творчеството на Константин Маковски, отколкото тенденция. Неговите картини обикновено са светли и добри, но известието за това как турските части се разправили жестоко с българското население, потискайки въстанието, не могло да остави тънката художествена природа равнодушна.
Персонажите в картината „Българските мъченици“ са две млади жени, една които е може би вече мъртва, бебе, на което, съдейки по всичко, така и не му е писано да познае земния живот, и трима турски палачи.
Те са обградили нещастната жена и й свалят дрехите, а тя се опитва да удържи в ръцете си плачещото дете, но погледът й вече не е прикован към чедото й, а към измъчената й приятелка, лежаща на пода. Около нея има локва кръв. Това са следи от изтезанията.
Съдейки по околните предмети и обстановката, действието се случва в православен храм, което още повече подчертава кощунствеността на произхождащото. Храмът е варварски разрушен, сега е дошъл ред на младата майка и детето й. По този начин е целено да се покаже, че за тези турски войници няма нищо свято.
Дори да са от друга вяра, те са могли да се смилят пред човека, чийто живот тепърва започва, пред майка му, без която малкият няма да оцелее и ден, но жестокостта на тримата не оставя никаква надежда на попадналите в плен, че ще останат живи.