На 5 ноември 1957 година в Пловдив бил открит паметник на съветския войн Альоша.
Идеята да се изгради монумент на хълма Бунарджик в чест на съветската армия се зароила сред жителите на Пловдив още през 1948 година. Инициативата била на обикновените хора, без всякакви препоръки „от горе“.
На 9 май 1948 година бил създаден Общоградски инициативен комитет по строежа на паметника, в чийто състав влизали обществени деятели, архитекти, писатели и преподаватели. Оглавил го началника на Пловдивския военен гарнизон генерал Асен Греков. На тази дата била направена символична първа копка.
След година бил обявен конкурс за проекта на паметника, в който взели участие десетки творчески колективи. Комисията се спряла на два варианта: „Червеният богатир“ и „Победа“, на чиито автори била дадена година за доработване
През 1950 година комисията спряла своя избор върху проекта „Червения богатир“, създаден от колектива под ръководството на Васил Радославов. При издигането на макета на мястото на бъдещия паметник се разкрили определени недостатъци.
Според замисъла на авторите монументът трябвало да се състои от три елемента, но на фона на небето те се сливали и композицията губела красотата си. Затова било решено да остане само войнът. През юни 1950 година даденият вариант бил утвърден.
Прототип на паметника се явява бившият стрелец от 10-ти отдел на ски батальона 922 пехотен полк Алексей Иванович Скурлатов, който заради тежко нараняване бил преквалифициран в свързочник.
През 1944 година той възстановил телефонната линия Пловдив-София. В Пловдив Алексей Иванович се сприятелил с в телефонната станция Методи Витанов, участник в българската Съпротива. Методи Витанов предал снимка на Алексей на скулптора Васил Радославов и той създал паметника въз основа на това изображение.
Алексей Иванович отишъл на фронта като доброволец през септември 1941 година. Първоначално воювал в състава на сибирския ски батальон. Взел участие в боевете при Калинин, Ржев, Вишний Волочок, където бил толкова тежко ранен че майка му по погрешка получила уведомление за смъртта му.
По-късно в битка при село Верьовкино получил тежка рана и бил изпратен в болница, а майка му отново получила съобщение, че е загинал.
През септември 1944 година участвал в Българската операция, прокарвайки свръзка от Пловдив до София и Черно море. По това време Скурлатов се запознал с българския свързочник и участник в българската Съпротива Методи Витанов.
През май 1945 година в Пловдив те празнували първия Ден на победата и Алексей Иванович танцувал с двама българи на раменете си, защото се отличавал с голяма физическа сила. Върнал се у дома през ноември 1946 година.
През 1966 година поетът Константин Ваншенкин и композиторът Едуард Колмановски написали песен, посветена на пловдивския паметник, която се и казвала така – „Альоша“. До 1989 година тази песен била неофициален химн на град Пловдив.