Това се случило на 15 април 1912 година, когато корабът „Титаник“ потънал в ледените води на Атлантическия океан. Малцина знаят, че с „Титаник“ е свързана потресаващата история на смелия пастор Джон Харпър. Холивуд отказал да я включи в известния филм.
Джон Харпър се родил в шотландския Глазгоу и бил голям евангелист за своето време, включвайки хиляди хора в християнството. На 25 години той станал пастор на малка църква с 30 миряни в нея, впоследствие нараснали до 500.
През 1912 година Джон получил покана да проповядва в Чикаго. На 11 април се качил на „Титаник“ с 6-годишната си дъщеря, за да отплава за Америка. На изглеждащия непотопяем кораб се намирали много големи лица. От самото начало Джон се разхождал из кораба и разговарял с хората за Иисус.
Вечерта на 14 април, когато повечето хора танцували в балната зала и играели на карти, Джон сложил дъщеря си да спи и започнал да се моли. В 23:40 „Титаник“ се сблъскал с айсберга и, получавайки пробойна, започнал бавно да потъва.
Когато пасажерите осъзнали случващото се, на кораба започнала паника. Чувайки звука на сирените, Джон събудил дъщеря си, загърнал я с одеяло и я качил на палубата.
Той целунал дъщеря си на прощаване и я оставил на член на екипажа, който я вкарал в спасителна лодка. Джон разбирал, че повече никога няма да види момичето си което на шест години оставало сирак. Своята спасителна жилетка той дал на стоящия до него пасажер, като не оставил за себе си шанс за оцеляване.
Очевидци разказали, че видели млад човек, минаващ между хората и задаващ им един въпрос: „Твоята душа спасена ли е?“ Когато животът наоколо гаснел, а оркестърът свирел „По-близо до Тебе Господи“, Джон блестял все по-ярко и ярко, изпълнявайки даденото му от Бога призвание.
Когато леденият океан започнал да поглъща „Титаник“, Джон скочил във водата, където имало хиляди души, без да се вмести в спасителните лодки.
Скоро Джон успял да се хване за една отломка от кораба и, доплавайки до хората, им задавал един и същ въпрос: „Твоята душа спасена ли е?“ След хаоса и виковете той направлявал хората към Ииисус. Джон Харпър умрял, както и живял, с едно име на уста – Иисус Христос.
Няколко години след трагичните събития в канадския град Хамилтън по време на църковна служба мъж на име Ахила Уеб разказал, че е един от шестимата, оцелели във водите на Атлантика в страшната нощ:
„Когато потънах във водата, сред виковете и стоновете на хората, един мъж ми извика отдалеч: „Твоята душа спасена ли е?“ Отговорих му: „Не!“ Но изведнъж една вълна заля този мъж и той се озова под водата. След малко излезе и отново извика със слаб глас: „Твоята душа спасена ли е?“ Отвърнах: „Не!“ „Вярвай в Господа Иисус Христос и ще получиш спасение!“ – отговори той и отиде под водата, така че повече не го видях“.
Оцелелият Уеб добавил, че смята себе си за последния от паството на Джон Харпър.
Днешният свят също напомня на „Титаник“: суета, грижи, заетост с важни дела. И макар всичко да изглежда красиво и стабилно, има един проблем – пробойната. Рано или късно всички ще се окажем във вечността. Можем да се суетим, а можем като Джон Харпър да изпълним своето призвание.