Всеки от нас има своята заветна мечта. Голяма, розова, с лилави очила, мечта за цял живот, заради която си струва и да умреш. Изглежда, за нейното осъществяване сме готови на всичко. На всичко освен на очевидното.
Редовно получаваме шанса да я преведем от виртуалния свят в реалния и да започнем да живеем живота, за който винаги сме мечтали.
Някъде там пред очите ни попада нужната книга, полезна статия, чуваме откъслек от разговор, „случайно“ попадаме на човека с нужните връзки и т.н. Всичко, което ни остава, е да положим малко усилия и да съединим няколко парчета пъзел в едно.
Олга Демидюк ни представя как изглежда този процес от онази страна, която ние често наричаме „случайност“:
„Понякога си мисля, че там, на небето, се е събрал млад творчески колектив. Тяхната работа е такава. Креативна. Да помагат на хората да сбъдват мечтите си.
В понеделник в 9:00 имат планьорка и обсъждат текущите мечти. Началник отдела прочита новите постъпили желания от планетата Земя, всички останали ги приписват в своите бележници. Петя мечтае да стане писател, Кольо – готвач. Наташа – фотограф. Например.
След това началникът казва с ентусиазъм: „Ами, хайде, пичове, да работим! Ние сме отличен екип! Ние сме професионалисти!“
И потеглят. Измислят всякакви невероятни сценарии и сюжети. Точно се изчисляват времето и мястото, за да се сблъска човек със случайни хора и събития. Съставя се план и график.
Съгласуват се съответните групи, за да няма как осъществяването на мечтата на Петя да повлияе отрицателно на осъществяването на мечтата на Кольо.
Извършва се колосална работа. Не спят по цели нощи, не виждат децата и котката. Мечтаят след този проект задължително да поискат отпуска от шефа.
И ето проектът е подписан. Всички инстанции са дали зелена светлина.
Настъпва денят Хикс. Заграден е в календар с червено. Всичко е съгласувано с астрелогическия отдел. Близнаци в Овен, всичко както си трябва.
Човек излиза от вкъщи. Разбира, че си е забравил ключовете. Докато бяга за ключовете, закъснява за автобуса. А на работа го чакат звяр-началник и спешен проект.
Човекът си повиква такси, разбирайки, че днес ще остане без обяд, защото за таксито ще отидат последните му пари. Качва се в колата с развалено настроение.
Таксиджията решава да разведри обстановката и усилва радиото. Звучи Контрол „Най-щастливият ден“. Човекът моли да се смени станцията. На другата станция – обява. Някакво студио на някакъв адрес обявяват нови кандидати за художествена школа. Повтарят телефона два пъти.
И таксиджията казва: „О, търсят художници. И моят племенница рисува добре. Сега е на 5 години, а всички казват, че е талант“.
И човекът му отвръща тъжно: „Аз също рисувах хубаво като дете“.
А по радиото пак повтарят обявата.
Там, на небето, всички гледат на това със свити пръсти. Никой не диша. Не мърда. Никой не ходи до тоалетна. Муха е замряла в полет.
Човекът записва номера на телефона в бележника си.
Цялата креативна група си отдъхва. Отварят шампанско. Всички аплодират и се смеят. Някой понася друг във вихъра на танца. Някой от радост кани колежка на среща.
А човекът се прибира вкъщи. Разказва на жена си. И тя му отвръща: „Какво си мислиш? Що за глупости?“
И човекът един такъв: „Наистина, какво си мислех! Глупости някакви. Не съм рисувал от дете. Но се сетих за това наскоро. Даже исках да си купя четка. Но някак си нямах излишни пари. Как да отида там? Ще ми се смеят…“
И там, на небето, всички дружно: „Ама какво е това нещо?! Как така!?“
Някой театрално хвърля листовете от масата с думите: „Не мога повече така да работя!!!“ Срещата се отменя.
Шефът привиква началника на отдела по изпълнение на мечтите с търсене на сметка. Кой е виновен? Къде е проблемът? Инструктиране на отговорното лице. Лишаване от премии. Никаква отпуска. Вкъщи тъжат децата и котката.
Общо взето, дайте да не вбесяваме Вселената. Някъде там пичовете наистина се стараят. Работят без отпуска.
Нека да не ги.“